Опитът на Били в силите на реда беше твърде незначителен, но не му и трябваше по-голям. Беше работил за кратко в охраната на казиното, после беше избран в съвета и се включи в доброволния спасителен отряд, преди членовете му да станат щатни служители.
На втория ден, откакто зае поста, му се обадиха от полицията във Фоли и проявиха интерес да арестуват Бърл Мънгър — човека от видеото, помогнал за кражбата на пикапа „Додж Рам“. Тъй като полицията във Фоли не можеше да извършва арести извън Алабама и тъй като полицията на тапакола нямаше юрисдикция извън резервата, положението малко се усложни. Били обеща да се обади на полицията в Дефюниък Спрингс и да ги помоли за съдействие. Не направи нищо подобно обаче, а звънна на баща си, който предаде новината където трябваше. Бърл Мънгър скоро научи, че в Алабама има заповед за ареста му.
Били не можа да намери видеото, за което спомена полицията във Фоли. Претърси кабинетите на управлението, всички папки и компютри, но не откри нищо. Подозираше, че Лайман Грит е скрил някъде видеото или го е взел със себе си. Отново се обади на баща си и му съобщи, че вероятно имат проблем. Звънна във Фоли и поиска видеоматериала, но тамошните ченгета вече бяха скептични и се питаха „какво правят онези индианци там, по дяволите“. Обещаха да изпратят видеото, но не се разбързаха.
Бърл Мънгър беше изчезнал. Били и вождът посетиха Лайман Грит в дома му. По време на напрегнатата среща Грит се закле, че не знае нищо за видеото. Нямал представа за какво говорят полицаите във Фоли. Вождът прибягна до обичайните заплахи, но Грит не се плашеше лесно. Накрая ги помоли да напуснат къщата му.
Докато беше началник на полицията, той беше установил, че вождът е непочтен и се бърка в чуждите работи. А сега, когато остана безработен, вече презираше него и семейството му.
Видеото беше скрито на тавана на Грит заедно с копие от материала, заснет от камерите на Фрог Фрийман. Той се смяташе за почтен полицай, уволнен от компрометирани политици. Ако някога настъпеше ден за разплата, може би щеше да има нужда от козове.
Грит беше честен, а и доста способен човек. Два дни след катастрофата, докато въпросите се трупаха, а отговорите се изплъзваха, той отиде сам на мястото на инцидента. Три загадки будеха недоумение. Първата: защо крадец на коли ще отмъкне пикап за поне 30 000 долара и ще кара три часа до отдалечено място на индианска територия? Шосето, на което се беше озовал пикапът, се намираше насред резервата им и буквално не водеше наникъде. Тръгваше от задната страна на казиното, лъкатушеше все по-навътре в земите на тапакола и се ползваше само от шепа хора, които живееха в най-отдалечените места. С раздутите си бюджети племето павира някогашния черен път и го поддържаше добре, но същото важеше вече за почти всяка полска или горска пътека в резервата. Съдейки по действията му във видеото, крадецът имаше опит, а ветерани като него обикновено след броени часове продаваха откраднатите превозни средства на сервизи, където ги разфасоваха. Не бродеха по необичайни места посред нощ, не се наливаха с „Джак Даниълс“ и не шофираха безразсъдно. Доколкото беше известно на Грит, в окръг Брънзуик нямаше канали за продажба на крадени стоки. Не можеше да повярва, че шофьор, който е пил или е пиян, може да оцелее след челен сблъсък дори с малка тойота, да поеме удара на въздушната възглавница и просто да си тръгне. Пък и къде ще отиде? Половината резерват беше блатист и необитаем. А по-високите части бяха покрити с гъста гора. Единствената хубава земя беше заета от казиното. Всеки външен човек, проникнал в недрата на резервата, би се загубил безнадеждно само след пет минути. Ако онзи със счупения нос от видеото на Фрог наистина беше шофьорът на откраднатия пикап, значи имаше съучастник — онзи другия, който бе карал втория пикап с фалшивите номера от Флорида.
Това беше първата загадка, която се набиваше на очи.
Втората беше още по-смущаваща: какво правеха в резервата посред нощ двама адвокати, чиято работа беше да разследват съдии? Не можеше да се каже, че са проникнали вътре незаконно — колкото и да се опитваха, индианците засега не бяха успели да се изолират със стена от външния свят, — но нямаха никаква юрисдикция на тази територия. Племенният съд се състоеше от трима души, добре платени, макар и без никаква правна подготовка. Но Комисията по съдийска етика във Флорида не можеше да ги пипне с пръст.
Третата загадка беше също много смущаваща: как се беше случила катастрофата? Освен двете коли явно не бе имало никой на този равен участък от пътя. Времето в онази нощ беше ясно. Нямаше обозначени ограничения на скоростта, но при тези завои никой шофьор не можеше да вдигне повече от осемдесет километра в час. Дори под влияние на алкохола изчезналият шофьор би трябвало да съумее да остане в своето платно.