Застанал точно на мястото на сблъсъка и загледан в асфалта, нашарен с петна от автомобилни течности и осеян с отломки, Грит си призна, че е крайно озадачен. Това не беше обикновен случай на злощастен сблъсък и избягал шофьор. Явно тук се криеше нещо много повече.
Десетина коли на различните служби за спешно реагиране бяха оставили същински лабиринт от следи по банкетите, канавките и из равното поле на изток. Ако вторият пикап, онзи с фалшивите флоридски номера, беше взел шофьора, къде го беше откарал? Може би беше свърнал от шосето, за да остане незабелязан от индианците, които си тръгваха от казиното след късната смяна. Засега Грит беше говорил с всички жители на района, но никой не беше видял нищо, повечето спели. Само госпожа Бийл беше чула трясъка.
В пръстта отвъд плитката крайпътна канавка Грит беше забелязал следи от гуми, които се отдалечават от местопроизшествието. Широки гуми, широка каросерия, добро сцепление — вероятно пикап. Проследи отпечатъците петдесетина метра и в бодлив храсталак намери топка хартиени салфетки — четири къса, смачкани и залепнали от засъхналата течност, която можеше да бъде само кръв. Не докосна хартиената топка, а се върна в патрулката си и извади от багажника плик с цип. Внимателно пъхна хартиените салфетки в плика, после продължи да крачи по следите. Изгуби ги в някакви храсти и треви, после отново ги намери на около четвърт миля от колата си. Пресичаха празното корито на един поток, продължаваха още стотина метра и завиваха наляво по чакълест път, за който Грит дори не знаеше. Оттам нататък бе невъзможно да ги следва. Пътят се виеше около осемстотин метра, минаваше покрай единствената къща в далечината и се включваше в асфалтирано шосе.
Грит бавно се върна до мястото на произшествието и се качи в колата си. Ясно беше видял лицето на онзи тип на видеото на Фрог. Сега с малко късмет, току-виж, се окажеше, че се е сдобил и с проба от кръвта му.
Шофьорът на пикапа познаваше района по-добре от самия него.
Срещата се състоя в необзаведен апартамент на Сийгроув Бийч, един от многото, построени и продавани от друга анонимна фирма, изгубена в лабиринта на организацията на Дюбоуз. Когато вождът Капъл пристигна на паркинга сам, един мъж, когото той познаваше само като Хенк, го заведе в сградата. След дългогодишно вземане-даване с Дюбоуз вождът още се изумяваше от факта колко малко знае за него и за най-близкото му обкръжение. Допускаше, че Хенк има известно влияние, защото остана в стаята по време на срещата. Не говореше, но попиваше всяка дума.
Дюбоуз беше имал дълъг ден. Два часа по-рано се беше срещнал с Клодия Макдоувър в апартамента й в „Рабит Рън“ и тя му разказа за срещата си с представителите на КСЕ. Той прочете жалбата, попита кой, по дяволите, е Грег Майърс и се постара да успокои адски разтревожената съдийка. След това го откараха в апартамента, където изчака вожда.
Капъл носеше куфарче, от което извади лаптоп и го остави върху барплота. В новия апартамент нямаше столове или други места за сядане, вътре още миришеше на прясна боя.
— Има два видеоматериала — обясни Капъл. — Първият е от полицията във Фоли, Алабама, откъдето най-накрая получихме копие днес следобед. Почти сигурни сме, че са го изпратили още миналата седмица и Грит някак го е изгубил, скрил или каквото е там. Няма го в досието и никъде не се споменава. Но ето новото копие.
Вождът натисна някакви клавиши и Дюбоуз се приближи. Изгледаха заснетата кражба на пикапа „Додж Рам“ от паркинга във Фоли. Дюбоуз не каза нищо, преди записът да свърши. После нареди:
— Пусни го пак.
Изгледаха го втори път.
— Какво знаеш? — попита Дюбоуз.
— Пикапът хонда е собственост на някой си Бърл Мънгър, който вече е предупреден, че го издирват, и е изчезнал. Ти какво знаеш за него?
Дюбоуз се отдръпна от екрана и закрачи из апартамента.
— Нищо. Външен човек е. Трябваше ни откраднат пикап, обадихме му се. Мънгър не е от клуба, просто независим изпълнител. Нищо не знае.
— Е, говорил е с някого, когато е предавал пикапа и е вземал парите. Има какво да каже.
— Да, има. Допускам, че му е поръчано да се омита и да не се вясва повече.
— Така е. Кой е другият мъж, който е откраднал доджа?
— Нямам представа, сигурно някой, който работи с Мънгър. Пак повтарям, не познаваме тези хора. Просто платихме в брой за един откраднат пикап. — Дюбоуз се върна до барплота и се загледа в монитора. — Покажи ми другото видео.