Вождът отново натрака нещо и пусна видеото на Фрог. Още след първите няколко минути Дюбоуз започна да клати глава от възмущение. Изгледа го отново и изригна:
— Тъпанар! Тъпанар смотан!
— Значи познаваш тия двамата, така ли?
— Да.
— А момчето със счупения нос е карало доджа, когато се е блъснал, нали?
— Мамка му, мамка му, мамка му!
— Явно това означава „да, да, да“. Знаеш ли, Вон, хич не ми харесват тия тайни. Скалъпваш тази работа на наша територия, а не ми казваш и дума. Не искам да ти ставам партньор, но за много неща сме като сиамски близнаци. Ако има пробойни, трябва да знам.
Дюбоуз отново закрачи, гризейки нокът в опит да запази спокойствие, но му идеше да избухне.
— Какво те интересува? — попита остро той.
— Кой е този със счупения нос? И защо използваш такива глупаци? Спират посред нощ в провинциален магазин, не паркират на тъмно, ами точно отпред, като че ли се молят камерите да ги заснемат, и хоп, имаме кадри на твоите хора точно след важната задача.
— Добре де, тъпаци са. Кой е гледал това видео, второто?
— Аз, ти, Били, Фрог, шериф Пикет и Грит.
— Значи можем да потулим нещата, нали?
— Може би. Макар че Грит ме притеснява. Излъга ни за първото видео, каза, че не знае нищо за него, но ченгетата от Фоли заявиха на Били, че са го изпратили още преди седмица. Грит е намислил нещо, а сега, като остана без работа, не се побира в кожата си. Няма да се учудя, ако е скрил някъде копия и от двата видеоматериала.
— Ама какви ги върши, по дяволите?
— Наложи се да го уволня, нали помниш? Ти участва в това решение. Трябваше да се отървем от него, за да контролираме разследването. От КСЕ душат наоколо и са адски подозрителни. Кой знае, може да извикат федералните и да ги убедят да поогледат отблизо. Грит никога не е бил отборен играч. Трябваше да го отстраним.
— Добре, добре — каза Дюбоуз, зареял поглед в мрака през плъзгащата се врата. — Ето какво ще направим. Уреди среща с него и го убеди, че си играе с огъня. Скита се из резервата, така че го озапти.
— Тази метафора хич не ми харесва.
Дюбоуз се обърна и тръгна към вожда, все едно се канеше да го фрасне. Очите му горяха, всеки момент щеше да избухне.
— А аз не давам пет пари какво ти харесва. Няма да затънем, защото Грит е сърдит, че си е изгубил работата. Обясни му с кого си има работа. Той има жена и три деца и си живее чудесно дори без хубавата си полицейска униформа. Залогът за него е твърде голям, за да става праведник точно сега. Да си затваря устата, да даде каквото крие и да се вземе в ръце. Иначе… Ясно?
— Няма да навредя на свой събрат.
— Няма да се наложи. Ти не разбираш силата на заплахата, вожде. Аз мога да напиша книга по въпроса. Само това владея. Само това харесвам. И Грит трябва да го проумее. Потънали аз, потъваш и ти, потъват още много хора. Но това няма да се случи. Работата ти е да убедиш Грит да си трае и да се стегне. Направи го и всичко останало ще се подреди.
Вождът се пресегна и затвори лаптопа си.
— Ами шериф Пикет? — попита той.
— Катастрофата е извън неговата юрисдикция. Но е под твоята. Една катастрофа по-малко на главата му. Освен това аз ще се погрижа за него. Ти стегни Трит. И се увери, че Мънгър е изчезнал. Успокой момчетата във Фоли — ще преживеем и тази малка буря.
— А онзи със счупения нос?
— Утре на обед ще е на хиляда километра от тук. Аз ще се оправя с него.
23
Лейси се върна на работа и макар че появата й повдигна малко духовете, липсата на Хюго все още се усещаше болезнено. Тя и Гайзмар не споделяха с останалите повечето подробности, но в офиса вече се ширеше схващането, че смъртта на Хюго не е трагичен инцидент. В такава малка служба загадъчната смърт на един служител нарушаваше равновесието. Никой в КСЕ не беше смятал работата си за опасна.
Макар движенията й да бяха бавни и все още да криеше главата си под увеличаваща се колекция от елегантни шалове, присъствието на Лейси беше приятно и вдъхновяваше колегите й. Тя възстановяваше силите си и работеше все по-дълго.
Два дни след като връчиха жалбата на съдия Клодия Макдоувър, Лейси седеше на бюрото си, когато й се обади Едгар Килъбрю.
Високопарен дори по телефона, той започна любезно:
— Знаете ли, госпожо Столц, колкото повече проучвам тази жалба, толкова повече се ужасявам. Тя е лишена от всякакво основание и аз съм изумен, че Комисията изобщо може да й обърне внимание.
— Вече го казахте — спокойно отговори Лейси. — Възразявате ли да запиша този разговор?