— Записвайте каквото искате.
Лейси натисна копчето за запис на телефона си и попита:
— И така, какво мога да направя за вас?
— Можете да отхвърлите проклетата жалба, ето какво. И да кажете на господин Грег Майърс, че ще го съсипя от дела за клевета през следващите десет години.
— Ще предам, но несъмнено господин Майърс е наясно, че в жалбата му няма нищо клеветническо или злепоставящо, защото тя не е публично достояние.
— Ще видим тази работа. Реших да не подавам искане за отхвърляне на жалбата просто защото така само допълнително ще привлечем внимание към проблема. Бордът, който наблюдава комисията ви, има петима членове, петима чиновници, които ближат задника на губернатора, затова им нямам доверие да пазят тайни, както нямам доверие и на никой във вашата служба. Изобщо не трябва да се шуми по този въпрос. Разбирате ли, госпожо Столц?
— Нали вече водихме този разговор в кабинета на съдия Макдоувър преди два дни?
— Е, водим го пак. Искам да науча повече за разследването ви. Не се съмнявам, че е в задънена улица, затова се опасявам, че ще се отчаете и ще започнете да звъните напосоки на всеки, който може да познава клиентката ми. Така плъзват слуховете, зловредните слухове, госпожо Столц, а аз просто не вярвам нито на вас, нито на който и да било друг да подходи дискретно.
— Прекалено се тревожите, господин Килъбрю. Ние правим това ежедневно и знаем какво е поверителност. Освен това нямам право да обсъждам нашето разследване.
— Е, предупреждавам ви, че ако този случай се превърне в лов на вещици и репутацията на клиентката ми пострада, ще съдя вас, Гайзмар и всички други в службата ви за клевета.
— Ами давайте. Ние от своя страна ще ви съдим за лекомислено завеждане на иск.
— Чудесно, направо страхотно. За мен ще е огромно удоволствие да се срещнем в съда. Животът ми минава там, госпожо Столц, а вашият — не.
— Нещо друго, господин Килъбрю?
— Не. Приятен ден.
Колкото и хладнокръвно да звучеше Лейси по телефона, разговорът я разстрои. Килъбрю беше безстрашен защитник в съдебната зала, прочут с унищожителната си тактика. Такъв съдебен процес със сигурност щеше да бъде определен като лекомислен, но въпреки това изгледите да спори с него я плашеха. Килъбрю печелеше големи пари от изявите си пред съдебните заседатели, а Лейси нито веднъж не се беше изправяла пред жури. Тя пусна телефонния разговор на Майкъл, който съумя да се засмее. Беше получавал заплахи и преди, а тя — не. Докато си вършеше работата и не нарушаваше правилата, КСЕ беше на практика неуязвима при съдебни дела. Иначе никога не биха връчили и една жалба.
Лейси се върна на бюрото си и се съсредоточи над други дела. За втори път звънна в полицията на резервата и помоли да говори с Били Капъл. В момента бил много зает. Тя се обади отново час по-късно, но той още беше в среща. Звънна на застрахователната си компания и изнамери агента, който беше взел смачканата тойота приус. Той й съобщи, че е продал колата на автоморга за сумата от хиляда долара — обичайната цена за напълно унищожена кола. Твърдеше, че не знае какво се случва с такива превозни средства, след като се озоват в автоморгата, но според него или ги пресоваха и ги предаваха за скрап, или ги разпродаваха на части. При двата си телефонни разговора с автоморгата Лейси не получи никаква информация. Следобед каза на Майкъл, че има час при лекар и няма да се върне на работа до края на деня.
Вместо на лекар тя отиде в Панама Сити — първото й самостоятелно пътуване. Спазваше ограниченията на скоростта и се постара да не трепва всеки път когато се разминава с кола, но въпреки това нервите й бяха обтегнати. Дишаше трудно, коремът й беше на топка, но беше твърдо решена да стигне до крайната си цел. В автоморгата спря на застланата с чакъл площадка между един влекач и един смачкан пикап и попита възрастен мъж с мръсна риза и още по-мръсна брада къде е канцеларията. Той кимна към метална постройка с вдлъбнати стени и отворена врата. Лейси влезе и се озова в помещение с дълъг тезгях, където механици купуваха авточасти на старо. Стените бяха заети от впечатляваща сбирка тасове, но един ъгъл беше запазен за календари с полуголи момичета. Присъствието на красива жена прекрати всички сделки. Мъж на име Бо, изписано с шаблон на ризата му, попита с усмивка:
— О, здрасти, госпожице, с какво можем да ви помогнем?
Лейси също се усмихна, пристъпи напред и каза:
— Търся колата си. Катастрофирах преди три седмици в резервата на тапакола и колата ми е била докарана тук. Искам да я видя и да си взема някои лични вещи.