— Гайзмар спомена, че в къщата имало адвокати, които планират да заведат дела.
— И тях ги изгоних. Някакъв многознайко ме убеждаваше, че мога да получа пари от застраховката на откраднатия пикап. Оказа се, че не е така. Щом колата е открадната, не можеш да ги съдиш за обезщетение. Много големи приказки се изприказваха. Един предлагаше да съдим „Тойота“ заради неизправния колан и въздушната възглавница, но не съм сигурна, че идеята е добра. Искам да те питам нещо, Лейси. Онази вечер, докато с Хюго пътувахте към казиното, коланът му наред ли беше?
— Всъщност не. Той се оплака, че постоянно се откопчава. За пръв път се случваше. Хюго упорстваше и на няколко пъти успя да го щракне, но нещо не беше наред.
— Смяташ ли, че някой го е пипал?
— Да, Върна. Убедена съм, че въздушната възглавница и коланът са били повредени нарочно.
— И че катастрофата не е катастрофа?
— Не, не беше. В нас умишлено се блъсна пикап, който тежеше два пъти повече от тойотата ми.
— Но защо? Трябва да ми кажеш, Лейси. Заслужавам да знам какво става.
— Ще ти кажа каквото мога, но трябва да ми обещаеш да си мълчиш.
— Стига, Лейси. Познаваш ме.
— Имаш ли адвокат?
— Да. Един от приятелите на Хюго от правния факултет се грижи за всичко. Имам му доверие.
— Добре, но дори той не трябва да знае, още не.
— Разкажи ми, моля те.
Беше почти десет, когато Родерик отвори вратата и се провикна:
— Мамо, бебето плаче.
Върна побърза да изтрие сълзите си и каза:
— Каква изненада! Ох, това дете!
Двете станаха и щом влязоха вътре, Лейси попита:
— Нещо против да остана тази вечер? Ще се погрижа за Пипин и може да си поговорим още.
— Благодаря ти, Лейси. Имам много въпроси.
— Не се съмнявам.
24
Срещата се проведе в бюрото на ФБР в Талахаси, на десет минути пеша от КСЕ. Началникът беше мрачен агент от кариерата на име Луна, който сякаш се съмняваше във важността на срещата още от мига, в който се настаниха около широката заседателна маса. От дясната му страна седеше красивият и приветлив специален агент Пачеко, на около трийсет и пет, без брачна халка. Той не отлепяше очи от Лейси, откакто се запознаха. В далечния край на масата, сякаш необходим, но нежелан, седеше трети агент, който се казваше Хан. Лейси седеше срещу Луна и Пачеко, а Гайзмар бе от дясната й страна.
— Най-напред ви благодаря за отделеното време — започна тя. — Знаем, че сте заети, а тази среща няма да е кратка. Имаме ли някакви ограничения във времето?
Луна поклати глава и отговори:
— Не. Слушаме ви.
— Добре. Вчера по телефона ви попитах за човек на име Вон Дюбоуз. Интересуваме се дали знаете нещо за него.
Пачеко взе лист хартия и каза:
— Да, но не много. Дюбоуз няма криминално досие — нито щатско, нито федерално. Бандата „Морски вълци“, или Крайбрежната мафия, както се нарича още, ни е известна от доста време. Мисля, че сте запознати с нейната история. Малобройна група с колоритно минало, но без никакви регистрирани престъпления тук, във Флорида. Преди двайсетина години мъж на име Дънкан бил заловен с товар марихуана близо до Уинтър Хейвън. Наркоченгетата заподозрели, че работи за престъпна групировка, вероятно въпросната Крайбрежна мафия, но не стигнали доникъде, защото Дънкан отказвал да говори и да им сътрудничи. Излежал дълга присъда и бил освободен предсрочно преди три години. Не обелил нито дума. Това е горе-долу. А за въпросния Вон Дюбоуз още нищо не сме открили.
— Що се отнася до нас, не съществува организация Крайбрежна мафия — обади се Луна. — Напоследък сме насочили цялото си внимание към известни организации — „Ал Кайда“, наркотрафикантите, такива типове.
— Добре. Имаме информатор и колкото и да бяхме скептични, се убедихме, че говори истината — каза Лейси. — Бивш адвокат е, осъден престъпник, който явно знае къде са заровени труповете. Не буквално, разбира се, но е убеден в съществуването на организирана групировка, над която Дюбоуз упражнява контрол. Информаторът се свърза с нас преди около два месеца.
— Той ли е Грег Майърс? — попита Пачеко.
— Да, Майърс е подписал жалбата, която ви изпратих вчера. Но това е новото му име, не истинското. Според него Вон Дюбоуз и брат му били простреляни преди много години в Южна Флорида по време на наркосделка, която се объркала. Братът умрял. Вон не. Нямате ли данни за това?
Пачеко поклати глава.
— Нищо. Майърс откъде знае?
— Нямам представа. Той е беглец и е много потаен.