— Значи няма да ви е трудно.
— Никога не е лесно да уволниш съдия. Те обичат работата си и обикновено няма къде да отидат, след като свалят съдийската тога. Сега е мой ред. А ти над какво работиш?
Цял час си разказваха бойни подвизи. Работата на Пачеко, свързана с проследяване на терористични клетки и наркотрафиканти, беше много по-вълнуваща от разследването на пропаднали съдии, но Али изглеждаше очарован от работата на Лейси. След като изпиха виното, си поръчаха кафе и продължиха да разговарят.
Пред апартамента й Пачеко я изпрати до стълбите като истински джентълмен и спря на вратата.
— Може ли да поговорим делово? — попита.
— Ако имаш предвид секс, отговорът е „не“. Все още съм твърде травмирана и нямам настроение за такова нещо.
— Нямах предвид секс.
— Това първата ти лъжа за тази вечер ли е?
— Може би втората.
Той застана лице в лице е нея и пристъпи по-наблизо.
— Луна е на крачка да се съгласи, Лейси. Изчезването на Майърс привлече вниманието ни. Днес почти цял ден се опитвам да го убедя, че този случай е потенциално много по-голям, отколкото си представяме. Трябва ни нещо друго, още едно безспорно доказателство и Луна ще се съгласи.
— Ами големият ви шеф в Джаксънвил?
— Той е труден, но и много амбициозен. Ако види потенциал, както виждаме ние, ще преосмисли решението си. Само ни дайте още нещо.
— Опитвам се.
— Знам. И чакам на телефона.
— Беше ми приятно тази вечер.
— На мен също.
Той я целуна по бузата и й пожела „лека нощ“.
30
Уилтън Мейс каза, че се обажда от уличен телефон, и наистина звучеше нервно, дори уплашено, сякаш се озърташе през рамо. На следващия ден Лайман Грит щеше да води съпругата си в Панама Сити на преглед при някакъв специалист. Искаше да се срещне с Лейси в кабинета на лекаря, където никой нищо нямало да заподозре. Уилтън й съобщи подробностите и я попита дали ще разпознае Грит. Тя отговори, че не би могла, защото никога не го е виждала, но шефът й би го разпознал. Уилтън не беше сигурен как Грит ще приеме това, но щели да решат проблема в кабинета на лекаря. Предупреди я обаче да не се учудва, ако Грит не остане доволен.
Лейси и Майкъл пристигнаха един час по-рано. Той остана в колата, а тя влезе в сградата — част от оживен медицински комплекс с лекарски и зъболекарски кабинети, разположени на четири етажа. Позавъртя се на партера, прочете информационното табло, отби се в някакво кафене, после се качи с асансьора на третия етаж. Кабинетът всъщност беше малка гинекологична клиника, а голямата и модерна чакалня беше пълна с жени, само две от които бяха придружавани от мъже. Лейси се върна в колата и изчака Майкъл да влезе и да огледа същата територия. Когато той се върна, двамата бяха единодушни, че вътре е безопасно. Идеално място за тайна среща. Десетки пациенти влизаха и излизаха от сградата. В два без петнайсет Майкъл кимна към двойка, която излизаше от колата си, и каза:
— Това е Грит.
Беше висок около метър и осемдесет, слаб, но с коремче. Съпругата му имаше дълга черна коса на плитка и беше много по-ниска и по-набита.
— Видя ли ги? — попита Майкъл.
— Да.
Когато влязоха в сградата, Лейси излезе от колата и ги последва. Майкъл щеше да я чака с надеждата да не стане гаф. Внимателно наблюдаваше пешеходците и се молеше да не забележи нищо подозрително. Вътре Лейси отново прочете информационното табло, позабави се няколко минути и се качи на третия етаж. Влезе в чакалнята и видя Грит и съпругата му да седят до стената в дъното, неловко като всички останали. Ейми Грит беше забола поглед в пода, сякаш очакваше ужасна новина. Лайман разсеяно разлистваше списание „Пийпъл“. Лейси нямаше представа дали Уилтън е описал на Грит как изглежда тя, но той явно се заинтригува от появата й. Служителката на рецепцията беше твърде заета, за да забележи младата жена, която не си направи труда да се отбие при нея. Повикаха нечие име. Пациентката бавно се приближи към рецепцията, където я посрещна забързана медицинска сестра и двете се скриха зад ъгъла. Мудната рутина продължи около половин час, някои жени си тръгваха, на тяхно място пристигаха други. Лейси наблюдаваше Грит над списанието си. След около половин час той погледна часовника си, привидно обезсърчен. Най-сетне повикаха Ейми Грит и тя се приближи към рецепцията. Щом се скри от поглед, Лейси се изправи и впери очи в Лайман. Когато той я погледна, тя му кимна леко и излезе от чакалнята. Стигна до дъното на коридора и изчака няколко секунди, преди Грит да затвори вратата зад гърба си и да тръгне към нея.