Тя му подаде ръка и тихо се представи:
— Аз съм Лейси Столц.
Той разтърси леко ръката й, усмихна се и инстинктивно се озърна през рамо.
— Аз съм Лайман Грит, а вие изглеждате много по-добре от последния път, в който ви видях.
— Оправям се. Благодаря ви за онази нощ.
— Това ми беше работата. Ужасна катастрофа! Съжалявам за приятеля ви.
— Благодаря.
Той се приближи до прозореца и се облегна на него с лице към коридора и минаващите оттам хора. От няколко кабинета влизаха и излизаха пациенти, но никой не ги забелязваше.
— Нямаме много време — каза той. — Не участвам в клоунските номера на индианска територия. Аз съм ченге, почтено ченге, но трябва да опазя семейството си. Името ми не бива да се замесва в никакво разследване. Няма да свидетелствам в съда. Няма да посоча с пръст свои събратя или мошениците, с които са се забъркали. Ясно?
— Ясно, но трябва да знаете, че не мога да контролирам всичко, което се случва. Имате думата ми — само това е под мой контрол.
Той бръкна в предния джоб на джинсите си и извади флашка.
— Тук има два видеоматериала. Първият е собственост на полицията във Фоли, Алабама. Извадили са късмет, защото някой, не знам кой, е записал на видео кражбата на пикапа. Вторият видеоматериал е заснет около петнайсет минути след катастрофата в провинциален магазин, северно от Стърлинг. Според мен на него ясно се вижда шофьорът на пикапа, който се е блъснал във вашата кола. Включил съм и обобщение на всички подробности, които са ми известни.
Лейси взе флашката. Грит бръкна в друг джоб и извади найлонов плик.
— А това е хартиена салфетка, изцапана с кръв, струва ми се. Намерих няколко такива близо до местопроизшествието два дни след инцидента. Моята теория е, че кръвта е на шофьора, предизвикал катастрофата. На ваше място веднага бих поискал ДНК анализ и дано намерите на кого е кръвта. Ако ви провърви, ще се доберете до име и ще установите дали това е човекът от видеото.
Лейси пое плика и попита:
— Имате ли копия?
— Имам, при мен са и останалите салфетки, но никой няма да ги намери.
— Не знам какво да кажа.
— Не казвайте нищо. Просто си свършете работата и пипнете тези копелета, без да намесвате името ми.
— Обещавам.
— Благодаря ви, госпожо Столц. Тази среща не се е състояла.
Той се извърна, за да се отдалечи, а Лейси каза:
— Надявам се съпругата ви да е добре.
— Добре е. Просто рутинен преглед. Страхува се от лекари, затова я придружавам.
Нито на Майкъл, нито на Лейси им хрумна да вземат със себе си лаптоп, иначе щяха да спрат пред някое заведение за бързо хранене, да си купят кафе, да се настанят на маса в ъгъла и да изгледат видеоматериалите. Затова отпрашиха към офиса и през цялото време гадаеха какво ли ще видят на видеото.
— Защо не го попита? — поинтересува се Майкъл с известно раздразнение.
— Защото бързаше — изстреля тя в отговор. — Даде ми флашката, каза каквото искаше да каже и толкова.
— Аз щях да го питам.
— Не знаеш какво си щял да направиш, затова престани да се заяждаш. Кой е шефът на щатската полиция?
— Гъс Ламбърт. Нов е и не го познавам.
— А кого познаваш?
— Един стар приятел.
Майкъл звънна на въпросния стар приятел два пъти, но не успя да се свърже. Лейси пък се обади на приятелка в прокуратурата и се сдоби с името на директора на областната криминологична лаборатория в Талахаси, който се оказа зает и неотзивчив, но обеща да й звънне на следващия ден сутринта.
Когато и двамата приключиха телефонните си разговори, Майкъл каза:
— Криминологичната лаборатория няма да го направи, ако не им нареди щатската полиция.
— Ще се обадя на Гъс Ламбърт — каза Лейси. — Сигурна съм, че ще го очаровам.
Секретарката на комисар Ламбърт не можеше да бъде очарована лесно и заяви, че шефът й е на среща и е много зает човек. Старият приятел на Майкъл върна обаждането му и попита какво става. Майкъл му обясни, докато се носеха по бързата лента на междущатска магистрала 1-10, че въпросът е спешен и е свързан с подозрителната смърт на щатски служител. Абът, въпросният приятел, го увери, че си спомня за смъртта на Хюго Хач.
— Имаме основание да смятаме — каза Майкъл, — че става дума за нещо по-дълбоко от тежка катастрофа. Разполагаме с източник от племето и с кръвна проба, която може да се окаже важна. Как да получим достъп до областната криминологична лаборатория?