31
Зийк Форман живееше с майка си близо до градчето Милтън във Флорида, недалече от Пенсакола. ФБР наблюдава къщата му два дни, но нямаше следа нито от него, нито от неговия нисан от 1998 г. Надзорникът му от пробационната служба ги осведоми, че Зийк трябва да се яви за ежемесечната проверка на четвърти октомври и че досега не е пропускал среща. В противен случай го връщали в затвора. Форман работел каквото намери и съумял да не се забърква в неприятности през последните тринайсет месеца.
И наистина, на четвърти октомври Форман влезе в пробационната служба в центъра на Пенсакола и поздрави надзорника си. На въпроса къде е бил отговори с отрепетиран разказ, че е карал камион във фирмата на свой приятел в Маями.
— Постой малко тук — каза надзорникът му, — едни момчета искат да говорят с теб.
Той отвори вратата и агентите Али Пачеко и Дъг Хан влязоха и се представиха. Надзорникът излезе от стаята.
— За какво става дума? — попита Форман, притеснен от внезапната поява на ФБР.
Двамата агенти останаха прави.
— На двайсет и втори август, понеделник, към полунощ си бил в резервата на тапакола. Какво си правил там?
Форман се помъчи да се направи на изненадан, но всъщност изглеждаше така, все едно ще припадне. Сви рамене, зяпна ги тъпо и каза:
— Не съм сигурен за какво говорите.
— Прекрасно знаеш за какво говорим. Карал си откраднат пикап, който е блъснал кола. Избягал си от местопроизшествието. Да си спомняш нещо от това?
— Не съм аз.
— Само толкова ли можеш? — Пачеко кимна на Хан, който извади чифт белезници. — Изправи се — нареди Пачеко. — Арестуваме те за убийство.
— Шегувате се!
— Ама разбира се, това е най-обикновена комедия. Стани и си сложи ръцете зад гърба.
Щракнаха му белезниците, претърсиха го, взеха му мобилния телефон и го изведоха от кабинета, а после навън през страничния вход на сградата. Настаниха го на задната седалка на колата си и го откараха през четири пресечки в седалището на ФБР. Пътуваха в пълно мълчание.
Вътре в сградата го вкараха в асансьор, който спря на шестия етаж. Прекосиха лабиринт от коридори и влязоха в малка заседателна зала. Там ги очакваше млада юристка, която се представи усмихнато:
— Аз съм Ребека Уеб, заместник-прокурор. Седнете, господин Форман.
Агент Хан свали белезниците му.
— Ще поостанем тук известно време — каза той и внимателно побутна Форман към един стол.
Всички насядаха.
— Какво става? — попита Форман.
Беше само на двайсет и три, но вече не изглеждаше като уплашено дете. Беше имал време да се окопити и отново се държеше като корав мъжкар. Беше гърмян заек, пуснал си беше дълга коса, имаше сурови черти и пълна колекция долнопробни затворнически татуировки.
Пачеко му прочете правата и му подаде формуляр, където бяха написани същите думи. Форман го прегледа, после се подписа най-отдолу в знак, че разбира какво се случва. Не му беше за пръв път.
— Заплашват те обвинения в предумишлено убийство, смъртно наказание, смъртоносна инжекция и така нататък.
— И кого съм убил?
— Човек на име Хюго Хач, който е бил в другата кола, но няма да спорим за това. Знаем, че си бил в резервата онази нощ, че си карал откраднат пикап, голям „Додж Рам“, знаем и че умишлено си навлязъл в насрещното платно и си блъснал една тойота приус. Заедно с шофьора на втори пикап, с който да избягаш, сте се позавъртели и сте задигнали от приуса два телефона и един айпад. Знаем го със сигурност, това не подлежи на спор.
Форман запази самообладание и не се издаде с нищо. Пачеко продължи:
— Петнайсет минути след като сте избягали от местопроизшествието, двамата с помощника ти сте се отбили в един крайпътен магазин и сте купили лед, бира и медицински спирт. Звучи ли ти познато?
— Не.
— И аз така допусках. — Пачеко отвори една папка, извади снимка от видеоматериала на Фрог и я плъзна към Форман. — И сигурно този с разбития нос не си ти.
Форман погледна снимката и поклати глава.
— Май ще ми трябва адвокат.
— Ще ти осигурим адвокат след малко. Първо обаче нека ти обясня, че това не е обичаен разпит. Не сме тук, за да те въртим на шиш за твоето участие, защото знаем какво се е случило. Отричай колкото искаш, пет пари не даваме. Имаме доказателството и с удоволствие ще те изправим пред съда. Но ще оставя госпожа Уеб да те осветли защо всъщност сме тук.
Форман не я погледна. Тя впери очи в него и каза:
— Предлагаме ти сделка, Зийк. Хубава сделка. Знаем, че не ти си откраднал пикапа, макар да си отишъл с него на затънтено място в резервата, да си причинил катастрофата и да си избягал с друга кола. Зарязал си умиращ човек само защото си търсел приключения. Знаем, че си работил за определени хора, за сериозни и закоравели престъпници. Сигурно са ти платили дебела пачка пари, а после са ти наредили да изчезнеш от града за известно време. Може да си вършил и друга мръсна работа за тях. Все едно, нас ни интересуват само убийството и хората, които са го планирали. Подгонили сме едрите риби, Зийк, а ти си просто пионка в ръцете им. Да, убиец си, но въпреки това за нас си дребна риба.