— Каква сделка? — попита Зийк и този път я погледна.
— Сделката на живота ти, или по-точно за живота ти. Проговориш ли, излизаш свободен. Кажи ни всичко, което знаеш, дай ни имена, телефонни номера, история и прочие и ние ще свалим всички обвинения срещу теб. Ще те включим в Програмата за защита на свидетели, ще те настаним в хубав апартамент далече оттук, някъде в Калифорния, ще ти дадем ново име, нови документи, работа, нов живот. Миналото ти ще бъде забравено и ти ще си като волна птичка. В противен случай отиваш в килия за смъртници, където ще гниеш десет-петнайсет години, докато траят обжалванията ти, и накрая ще ти сложат инжекцията.
Раменете му най-сетне се прегърбиха и той увеси нос.
— Сделката важи сега и само сега. Ако откажеш и напуснеш тази стая, никога няма да поемеш глътка въздух като свободен човек.
— Мисля, че ми трябва адвокат.
— Добре, предишния път те е представлявал назначен от съда защитник на име Паркър Логан. Помниш ли го?
— Да.
— Беше ли доволен от услугите му?
— Май да.
— Чака долу. Искаш ли да поговориш с него?
— Ами… става.
Хан излезе от стаята и се върна след няколко минути с Паркър Логан — ветеран защитник на крайнонуждаещите се в Пенсакола. Той се запозна набързо с Пачеко и Ребека Уеб, после се ръкува с бившия си клиент. Седна до Форман и каза:
— Е, какво става?
Уеб извади документи от една папка и каза:
— Съдията ви назначи да представлявате господин Форман. Тук са заповедта и обвинителният акт.
Логан пое документите и се зачете. Отгърна един лист и отбеляза:
— Струва ми се, че бързате.
— Ще стигнем дотам след минутка — отговори Уеб. Логан продължи да чете и когато приключи, подписа някакъв формуляр и го подаде на Форман.
— Подпиши тук.
Форман се подписа.
Уеб извади още документи и ги подаде на Логан.
— Ето споразумението. Обвинителният акт ще бъде запечатан и ще престане да бъде валиден от момента, в който прокуратурата вече не се нуждае от господин Форман.
— Защита на свидетелите? — попита Логан.
— Точно така. Още от днес.
— Добре, добре. Трябва да поговоря с клиента си.
Уеб, Пачеко и Хан станаха и се запътиха към вратата.
Пачеко спря и каза:
— Дайте ми мобилния си — никакви разговори.
Това подразни Логан, който се поколеба. После извади телефона си и го предаде.
Час по-късно той отвори вратата и им съобщи, че са готови. Уеб, Пачеко и Хан отново влязоха в стаята и се настаниха на местата си. Логан, свалил сакото и навил ръкавите си, каза:
— Първо, като защитник се чувствам задължен поне да попитам какви доказателства има щатът срещу клиента ми.
— Няма да губим време в спорове за доказателства, само ще кажа, че направихме ДНК анализ на улика, намерена близо до местопрестъплението. Клиентът ви е бил там.
Логан сви рамене, сякаш да каже: „Не е зле“, но всъщност попита:
— Добре, ако допуснем, че клиентът ми приеме сделката, какво ще стане после?
— Както знаете, със защитата на свидетелите се занимават федералните шерифи — отговори Уеб. — Те ще поемат нещата, ще го изведат от града и щата Флорида и ще го преместят някъде далече. На хубаво място.
— Той се тревожи за майка си и за по-малката си сестра.
— Имат възможност да се присъединят към него. Не е необичайно цели семейства да преминават в програмата.
— Трябва да добавя, че федералните шерифи никога не са губили защитен свидетел, а има над пет хиляди такива — обади се Пачеко. — Обикновено шерифите ги пазят от големи престъпни синдикати, които действат в национален мащаб, а не от местни момчета, каквито ние сме погнали сега.
Логан кимаше, премисляше и накрая погледна клиента си.
— Като твой адвокат те съветвам да приемеш сделката.
Форман взе химикалка и отговори:
— Да го направим.
Уеб приближи към масата малка видеокамера на статив. Насочи я към Форман, а Хан постави пред него диктофон. След като той и адвокатът му подписаха споразумението, Пачеко му показа една снимка на шофьора на пикапа с фалшивите номера и попита: