Какво се е случило с мен? — попита тя Джеймс, хвърляйки се в прегръдките му. — Такова чудовище ли съм станала?
Той я притисна силно до гърдите си. Ти си просто различна. Не си чудовище. А Фил е глупак.
Попи почти се разсмя. Но тя чувстваше трепетната тъга зад неговата обич и желанието му да я защити. Това беше същата тъга, която беше доловила у него и по-рано. Той никога не се беше харесвал като хищник, а сега беше превърнал и Попи в създание, подобно на себе си. Планът им се беше увенчал с успех, но тя никога повече нямаше да бъде предишната Попи Норт.
Макар да чуваше мислите му, Попи вече не можеше да се слее с него така пълно, както беше ставало преди, когато обменяха кръвта си. Те може би никога повече нямаше да познаят онова чувство на единение.
Нямахме никакъв друг избор, каза Попи решително и след това повтори същите думи на глас:
— Направихме онова, което трябваше да направим. А сега трябва да продължим нататък и да извлечем най-доброто от онова, което имаме.
Ти си смело момиче. Казвал ли съм ти това?
Не. А дори и да си ми го казвал, нямам нищо против да го чуя отново.
Но през цялото време, докато пътуваха към апартамента на Джеймс, те мълчаха, усещайки присъствието на Фил, който седеше, потънал в депресия, на задната седалка.
— Слушай, закарай колата у вас — каза Джеймс, докато разтоварваше инструментите и дрехите на Попи. — Не трябва да се показвам с Попи във вашия квартал, но не искам и да я оставям сама.
Фил вдигна глава към тъмната двуетажна сграда, сякаш току-що му беше хрумнало нещо. Сетне се покашля. Попи се досети защо — апартаментът на Джеймс се ползваше с лоша слава и на нея никога не й бяха позволявали да му ходи на гости вечерта. Очевидно Фил все още изпитваше някаква братска загриженост към своята сестра вампир.
— Ъ-ъ… не можеш ли просто да я отведеш в дома на родителите си?
— Колко пъти трябва да ти обяснявам? Не, не мога да я отведа в дома на родителите си, защото родителите ми не знаят, че тя е вампир. В момента тя е незаконен вампир, ренегат, което означава, че трябва да пазя съществуването й в тайна, докато оправя нещата — по един или друг начин.
— Как… — Фил се прекъсна и поклати глава. — Добре, не днес. Ще говорим за това по-късно.
— Не, няма какво да говорим — каза Джеймс рязко. Ти вече не си част от това. Останалото касае мен и Попи. От теб се иска само да се върнеш към нормалния си живот и да си държиш устата затворена.
Фил понечи да каже нещо, но се отказа. Сетне взе ключовете от Джеймс и погледна към Попи.
— Радвам се, че си жива. Обичам те — каза той.
Попи знаеше, че Фил иска да я прегърне, но нещо възпираше и двамата. В гърдите си Попи чувстваше празнота.
— Довиждане, Фил — каза тя. Той се качи в колата и потегли.
13
Той не разбира — каза Попи тихо, докато Джеймс отключваше вратата на апартамента си. — Просто не осъзнава, че ти също рискуваш живота си. Жилището на Джеймс беше голо и функционално. Високите тавани и просторните стаи говореха за класа, но мебелировката беше оскъдна. Във всекидневната имаше ниска правоъгълна кушетка, бюро с компютър и няколко картини в ориенталски стил на стената. А също и книги. Кашони с книги, сложени в ъглите.
Попи се обърна към Джеймс и го погледна прямо в очите.
— Джейми… аз разбирам.
Джеймс й се усмихна. Той беше потен, мръсен и изглеждаше уморен. Но изразът на лицето му казваше, че си е струвало.
— Не обвинявай Фил — рече Джеймс и махна с ръка. — Всъщност той се справя с нещата доста добре. Никога преди не съм разкривал истинската си същност пред друго човешко същество и съм сигурен, че ако го направя, повечето хора ще побегнат с писъци. Той поне се опитва да приеме нещата такива, каквито са.
Попи кимна и изостави темата. Тя взе брезентовата торба, в която Фил бе сложил дрехите й и тръгна към банята.
Но не се преоблече веднага. Беше смаяна от собственото си отражение в огледалото. Значи така щеше да изглежда Попи като вампир.
Разсеяно, но и със задоволство тя забеляза, че е станала по-красива. Четирите лунички на носа й бяха изчезнали. Кожата й беше бяла като сметана като в реклама на крем за лице. Очите й бяха зелени като скъпоценни камъни. Немирните й къдрици, разрошени от вятъра, имаха бакърен цвят с металически отблясък.