Аз ти казах. Не обичаш някого заради външността му, дрехите му или колата му. Обичаш го, защото пее песен, която никой друг, освен теб не може да разбере.
Сърцето на Попи преливаше от щастие, което граничеше с болката.
— Ние с теб винаги сме чували една песен — каза тя. — Още от малки.
— В Нощния свят има една идея, която се казва Принцип на сродните души. Според него всеки си има някъде свой предопределен за него партньор, само един. И той е съвършеният за теб. Той е твоята съдба. Твоята сродна душа. Но проблемът е там, че почти никой не успява да намери своята сродна душа заради огромните разстояния, които разделят хората. Затова животът на повечето от тях преминава с чувството, че са незавършени.
— Мисля, че това е самата истина. Аз винаги съм знаела, че ти си съвършеният за мен.
— Едва ли винаги.
— О, да. Още откакто бях на пет. Оттогава го знам.
— Аз също чувствах, че ти си съвършеното момиче за мен, но всичко друго говореше, че не трябва да храня надежда да бъда с теб. — Джеймс се покашля и продължи: — Точно затова ходех с Михаела и онези други момичета. Те всички ми бяха безразлични, но аз можех да бъда близък с тях, без да нарушавам Закона.
— Знам — отвърна Попи. — Искам да кажа… винаги съм знаела, че под повърхността се таи нещо подобно. — След кратка пауза тя добави: — Джеймс? Какво съм аз сега? — За някои неща тя се досещаше инстинктивно. Чувстваше ги в кръвта си. Но искаше да знае повече и беше сигурна, че Джеймс разбира защо. Това беше нейният живот сега. И тя трябваше да научи правилата.
— Е добре. — Той се облегна на таблата на леглото, повдигнал леко глава, за да може Попи да се сгуши под брадичката му. — Ти до голяма степен си същата като мен. С изключение на това, че не стареят и не могат да имат семейства, създадените вампири не се различават почти по нищо от вампирите ламия. — Джеймс се намести по-удобно. — Какво друго…? Ти вече знаеш, че виждаш и чуваш по-добре от човешките същества. И можеш с лекота да четеш мислите им.
— Не на всички.
— Никой вампир не може да чете мислите на всички. Неведнъж ми се е случвало да долавям само някакво общо чувство за онова, което се случва в умовете на хората. Единственият сигурен начин е този… — каза Джеймс и изчатка със зъбите си.
Попи се усмихна, усещайки как звукът преминава през черепа й.
— И колко често трябва да… — Този път тя изчатка със собствените си зъби.
— Да се храниш? — Попи усети, че Джеймс стана сериозен. — Около един път на ден. В противен случай ще получиш кислороден глад. Ако искаш, можеш да ядеш човешка храна, но тя няма хранителна стойност за нашия вид. За нас кръвта е всичко.
— И колкото повече е кръвта, толкова по-силен ставаш.
— В общи линии, да.
— Разкажи ми за силата. Какво… можем да правим?
— Ние имаме по-голям контрол над телата си от смъртните. Раните ни зарастват с лекота, освен ако са нанесени с дърво. Дървото може да ни нарани, дори да ни убие. — Джеймс изсумтя презрително. — В това отношение поне филмите са прави — дървен кол в сърцето означава смърт за един вампир. Също и огънят.
— Можем ли да се превръщаме в животни?
— Аз самият никога не съм срещал толкова могъщ вампир. Теоретично е възможно, а шейпшифтърите6 и върколаците го правят постоянно.
— Можем ли да се превръщаме в мъгла?
— Не познавам шейпшифтър, който да е способен на това.
Попи тупна с пета по леглото.
— И очевидно не се налага да спим в ковчези.
— Нито е необходима пръст от родния ни край. Аз самият предпочитам ортопедичен матрак, но ако на теб ти харесва да спиш на земята…
Попи го сръга с лакът.
— Ъ-ъ… а можем ли да ходим по водата?
— Разбира се. Освен това можем да влизаме в домовете на хората, без да бъдем поканени, или да се валяме в чесън, което не правим, единствено защото мирише неприятно. Нещо друго?
— Да. Разкажи ми за Нощния свят. — Това беше нейният дом сега.
— Разказах ли ти за клубовете? Ние имаме клубове във всеки голям град. А също и в много от по-малките градове.
— Какви са тези клубове?
— Някои от тях са просто вертепи, други приличат на кафенета, а трети на нощни клубове. Има също и вампирски ложи, но те са главно за възрастни. Знам също един детски клуб — това е голям стар склад, където можеш да се попързаляш с ролкови кънки. А в „Черният ирис“ всяка седмица се правят поетични четения.