„Черният ирис“ — замисли се Попи. Това й напомняше за нещо. Нещо неприятно…
— Какво странно име? — каза тя гласно.
— Всички клубове носят имена на цветя. Черните цветя са символите на Нощните хора. — Джеймс завъртя китката си, за да й покаже часовника си. В центъра на циферблата беше нарисуван черен ирис. — Виждаш ли?
— Да. Бях забелязала, че има нещо черно на часовника ти, но никога не погледнах по-отблизо. Сигурно съм решила, че е картинка на Мики Маус.
Той я чукна леко по носа в знак на престорен укор.
— Това е сериозно нещо, хлапе. Благодарение на тези предмети Нощните хора могат да познаят своите дори и да са тъпи като върколаци.
— Значи не харесваш върколаците?
— Те са страхотни, стига да ти е интересно със създания, чийто коефициент за интелигентност е малко над нулата.
— Но те все пак имат достъп до клубовете.
— До някои клубове. Нощните хора не могат да се женят извън рамките на своя вид, но всички общуват свободно помежду си: вампирите ламия, създадените вампири, върколаците, двата вида вещици…
Попи, която си играеше, сплитайки пръстите на ръцете им по различни начини, изведнъж наостри уши.
— Какви два вида вещици?
— О… единият вид е наясно със своя произход и способности, а другият, не. Вторият вид е познат под името екстрасенси. Някои от тях притежават скрити сили, а други не са достатъчно проницателни, за да открият Нощния свят, и никога не попадат там.
Попи кимна.
— Добре, разбирам. Но какво се случва, ако смъртен влезе в някой от тези клубове?
— Никой не би ги пуснал. Те не се набиват особено в очи и са винаги строго охранявани.
— Но ако все пак някой успее…
Джеймс сви рамене и гласът му изведнъж стана студен.
— Тогава той ще бъде убит. — Освен ако някой не реши да го вземе за своя играчка или роб. В такива случаи умът на човека бива промит и той живее с вампирите, без да разбира това, защото съзнанието му се контролира. Състоянието му е близко до това на сомнамбулите. Аз имах някога една бавачка… — Гласът му заглъхна и Попи почувства мъката, която изпълни душата му.
— Можеш да ми разкажеш за това друг път. — Не й се искаше Джеймс отново да страда.
— М-м… — каза той сънливо и Попи се намести по-удобно на рамото му.
Странно беше, че имаше смелост да затвори очи след онова, което се беше случило последния път, когато заспа. Но все пак го направи. Тя беше със своята сродна душа — от какво имаше да се бои? Нищо не можеше да я нарани.
Фил така и не можеше да заспи.
Щом затвореше очи, виждаше Попи. Попи, която спи в ковчега. Попи, която го следи с очите на гладна пантера. Попи, която се отдръпва от гърлото на непознат мъж, откривайки устата си, която изглежда така, все едно е яла боровинки.
Тя вече не беше човешко същество.
И макар от самото начало да знаеше, че тази метаморфоза е неизбежна, от това не му ставаше по-леко.
Той не можеше — просто не можеше да й прости, че беше в състояние да се нахвърли върху някого и да разкъса гърлото му, за да се нахрани. И не беше сигурен, че би било по-приемливо, ако предварително омайваше жертвите си и след това ги хипнотизираше, за да забравят. Истината за нещата изпълваше душата му с ужас.
Може би Джеймс беше прав — хората просто не можеха да приемат, че има някой, който е на по-високо стъпало от тях в хранителната верига. Човешките същества бяха забравили за своите първобитни предци, които знаеха какво е да бъдеш преследван, и погрешно смятаха, че всичко това е останало в миналото.
Филип можеше да ги извади от тази заблуда.
В заключение, той не можеше да приеме новата Попи, а тя не можеше да се промени. И единственото обстоятелство, което правеше нещата поносими, беше, че все още някак я обичаше.
На другия ден Попи се събуди в сумрачната спалня с дръпнати завеси, за да види, че другата половина на леглото е празна. Но това не я разтревожи. Тя инстинктивно напрегна ума си и скоро разбра, че Джеймс е в кухнята.
Чувстваше се изпълнена с енергия. Като кутре, което няма търпение да бъде пуснато на свобода в полето. Но веднага щом влезе във всекидневната, Попи почувства, че силите й отслабват. И очите й я смъдяха. Тя примижа по посока на болезнената ярка светлина, която идваше от прозореца.