Попи обаче беше твърде умна, за да го попита за какво.
— … тези особени пространствени тоналности и звуци, които напомнят демонични стонове, понякога карат човек да попита: „Има ли някой там?“ — завърши тя и си пое дъх, а Аш побърза да се възползва от прекъсването.
— Ние наистина трябва да поговорим — каза той. — Преди да се върне Джеймс.
Вече нямаше как да му се изплъзне. Устата на Попи беше пресъхнала. Аш се наведе напред и очите му бяха станали синьо-зелени като тропически морета. „Значи те действително променят цвета си“, помисли си Попи.
— Ти не си виновна — каза той.
— Какво?
Ти не си виновна, че не можеш да вдигнеш защитна стена около ума си. С времето ще се научиш да го правиш, каза Аш и с известно закъснение Попи осъзна, че думите не бяха изречени гласно.
О… по дяволите! Трябваше да помисли за това по-рано. Трябваше да се погрижи да скрие мислите си. Опита се да направи това сега.
— Виж, няма смисъл. Знам, че не си ламия. Попи вдигна брадичка и го погледна с присвити очи.
— Значи знаеш. И какво смяташ да направиш сега?
— Зависи.
— От какво?
Той се усмихна.
— От теб.
14
Разбираш ли, аз харесвам Джеймс — каза Аш. — Той е малко мек по отношение на сганта, но не бих искал да си има неприятности. А още по-малко бих искал да го видя мъртъв.
Попи се чувстваше по същия начин като миналата нощ, когато тялото й беше изпаднало в кислороден глад. Бе твърде вцепенена, за да може да си поеме дъх.
— А ти искаш ли той да умре? — попита Аш с такъв тон, сякаш това беше най-разумният въпрос на света.
Попи поклати глава.
— Добре тогава — рече Аш.
Попи най-накрая успя да си поеме въздух.
— Какво говориш? — След това, преди да дочака отговора му, тя добави: — Казваш, че те ще го убият, ако разберат за мен. Но не е нужно някой да научава за мен. Освен ако ти не им кажеш.
Аш се загледа замислено в ноктите си. Направи физиономия, която идваше да каже, че ситуацията е точно толкова мъчителна за него, колкото и за нея.
— Да огледаме фактите — каза той. — Ти доскоро си била човешко същество.
— О, да, аз бях сган, вярно е.
Аш я погледна с насмешка.
— Не го взимай толкова присърце. Важно е каква си сега. Но Джеймс те е променил, без да съобщи за това на когото и да било. Нали така? И освен това е нарушил Закона за мълчанието и ти е разказал за Нощния свят още преди промяната ти. Вярно ли е?
— Откъде знаеш? Може би просто ме е променил, без да ми каже нищо.
Аш поклати пръст.
— Не, Джеймс не би сторил това. Той изповядва тези смахнати радикални идеи, че хората имат право на свободна воля.
— Щом знаеш всичко, защо ме питаш? — каза Попи напрегнато. — И ако имаш предвид, че…
— Имам предвид, че той е извършил най-малко две тежки престъпления. Бих се обзаложил даже, че са три. — В този момент на лицето му отново грейна ослепителната му усмивка. — Той трябва да е влюбен в теб, за да извърши всичко останало.
Попи почувства нещо да трепва безпомощно в гърдите й, като птица, уловена в клетка.
— Не виждам как е възможно да има закони, които да забраняват на някого да се влюби! Това е безумие.
— Наистина ли не разбираш? Ти си съвършеният пример. Заради теб Джеймс е издал тайната на Нощния свят и след това те е променил. Ако беше успял да потисне чувствата си, всичко можеше да бъде овладяно още в началото.
— А ако човек все пак не може да потисне чувствата си? Не можете да забраните на хората да имат чувства!
— Разбира се, че не — каза Аш и думите му накараха Попи да се вкамени, вперила поглед в него.
Устните му се извиха в усмивка и той й кимна заговорнически.
— Ще ти издам една тайна. Старейшините знаят, че не могат да наложат на хората какво да чувстват. Но те могат да те тероризират по такъв начин, че да не смееш да дадеш израз на чувствата си. Идеалният вариант е да не смееш да ги признаеш дори пред себе си.
Попи отстъпи крачка назад. Почти никога не беше изпадала в толкова безпомощно положение. Разговорът с Аш замъгляваше ума й и я караше да се чувства твърде млада и глупава, за да е сигурна в каквото и да било.
Тя махна отчаяно с ръка.
— Но какво да правя сега? Аз не мога да променя миналото…