— Да, не можеш, но ти остава настоящето. — Аш скочи на крака с изящно плавно движение и закрачи из стаята. — Да видим. Но трябва да мислим бързо. Предполага се, че всички те мислят за мъртва.
— Да, но…
— Значи отговорът е прост. Трябва да се махнеш оттук. Отиди някъде далече, където никой няма да те познае или да го е грижа дали си нов вампир, или извън закона. Вещици! Това е отговорът! Имам няколко братовчедки в Лас Вегас, които ще те приютят. Но най-важното е да тръгнеш веднага, още начаса.
Главата на Попи не просто се въртеше — тя се въртеше бясно. Чувстваше се замаяна и отмаляла, сякаш току-що беше слязла от влакче в увеселителен парк.
— Какво? Дори не разбирам за какво говориш — каза тя едва-едва.
— Ще ти обясня по пътя. Хайде, побързай! Имаш ли някакви дрехи, които искаш да вземеш?
Попи тропна решително с крак по земята и тръсна глава в опит да проясни мислите си.
— Виж, нямам представа за какво говориш, но точно сега не мога да тръгна никъде. Трябва да изчакам Джеймс.
— Но нима не разбираш? — Аш спря шеметното си кръстосване из стаята и я заобиколи. Очите му бяха зелени и хипнотично блестящи. — Точно това не трябва да правиш. Джеймс дори не трябва да знае къде отиваш.
— Какво?
— Не разбираш ли? — повтори Аш, сетне разпери ръце и заговори почти състрадателно: — Ти си единственото нещо, което излага Джеймс на опасност. Докато си тук, всеки може да те види и да отгатне какво се е случило. Ти си косвено доказателство, че той е извършил престъпление.
Сега Попи разбра всичко.
— Но аз и Джеймс можем да заминем заедно. Той сам би искал това.
— Идеята не е добра — каза Аш тихо. — Няма значение къде ще отидете. Стига да сте заедно, ти ще представляваш опасност за него. Един поглед е достатъчен и всеки вампир би се досетил каква е истината.
Попи усети, че коленете й се подкосяват.
— Не казвам, че ще бъдеш в по-голяма безопасност, ако тръгнеш сама — каза Аш сдържано. — Опасностите ще те следват, където и да отидеш, поради простия факт, че преди си била смъртна. Но докато си далече от Джеймс, никой няма да може да те свърже с него. Това е единственият начин той да остане жив. Разбираш ли?
— Да. Да, сега разбирам. — Земята като че ли се продъни под краката на Попи. Струваше й се, че пропада в някаква студена, тъмна бездна. Нямаше нищо, за което да се хване.
— Но може би искам прекалено много от теб, когато ти казвам, че трябва да го напуснеш. Ти едва ли си готова на такава саможертва…
Попи вирна брадичка. Пред очите й тъмнееше, чувстваше се опустошена и замаяна, но когато заговори на Аш, думите й бяха пълни с презрение:
— След всичко, което той пожертва за мен? За каква ме мислиш?
Аш сведе очи.
— Ти си смело момиче. Дори не мога да повярвам, че някога си била човешко същество. — Той вдигна глава и попита хладно: — Е, ще си приготвиш ли нещата?
— Нямам много багаж — отвърна Попи, говорейки бавно, защото всяка дума и движение й причиняваха болка. Тя тръгна към спалнята, сякаш подът беше осеян със стъкла. — Всъщност нямам почти нищо. Но трябва да оставя поне бележка на Джеймс.
— Не, не — каза Аш. — Това е последното нещо, което трябва да правиш. — След кратка пауза той продължи: — Джеймс е благороден и лудо влюбен в теб и ако му кажеш къде отиваш, той веднага ще те последва. Но какъв ще бъде смисълът от всичко това?
Попи поклати глава.
— Аз… да, добре — промълви тя и се отправи към спалнята, препъвайки се.
Нямаше да спори с него повече, но нямаше да послуша и съвета му. Тя затвори вратата след себе си и се опита с всички сили да издигне защитна стена около ума си. Дори се опита да си я представи мислено — стена от дялани камъни.
Прибирането на анцуга, тениската и бялата рокля в брезентовата торба й отне трийсетина секунди. Намери книга под нощното шкафче и флумастер в чекмеджето. Скъса празния лист на книгата и започна да пише бързо:
Скъпи Джеймс,
Съжалявам, но ако остана, за да ти обясня решението си, знам, че ще се опиташ да ме спреш. Аш ме накара да проумея истината, че докато съм с теб, излагам живота ти на опасност. А аз просто не мога да допусна това. Ако нещо се случи с теб заради мен, бих умряла. Наистина.
Сега си тръгвам. Аш ще ме отведе някъде далече, където няма да ме намериш. Някъде, където никой няма да се интересува коя съм. Аз ще бъда в безопасност там. А ти тук. И въпреки че няма да бъдем заедно, ние никога няма да бъдем разделени.