— Какво става?
— Да вървим — каза Джеймс, тръгвайки обратно към колата. В движенията му имаше едва сдържано напрежение и смъртоносна енергия, каквато Фил никога преди не беше виждал. Нажежена до бяло ярост, която всеки миг можеше да експлодира.
— Какво се е случило?
— Попи е изчезнала — рече Джеймс в момента, в който посягаше към вратата.
Фил се огледа ужасен. На улицата нямаше никого, но вратата на къщата беше отворена, а Джеймс крещеше така, сякаш не го беше грижа, че някой може да го чуе.
След това смисълът на казаното достигна до съзнанието му.
— Какво искаш да кажеш… — Фил се прекъсна и затръшна вратата на къщата. След това се отправи към интеграта. Джеймс вече седеше зад волана и беше отворил вратата на пасажерското място.
— Как така е изчезнала? — попита Фил, веднага щом влезе в колата.
Джеймс запали двигателя.
— Братовчед ми Аш я е отвел някъде.
— Кой е Аш?
— Той е мъртъв — каза Джеймс и Филип някак си се досети какво имаше предвид Джеймс. Аш не беше мъртъв, а в някакъв момент щеше да бъде мъртъв, при това скоро.
— Е добре, къде я е отвел?
— Не знам — отвърна Джеймс през стиснати зъби. — Нямам никаква представа.
Фил се замисли за момент и сетне каза:
— Добре, добре. — Той не разбираше точно какво става, но виждаше, че Джеймс е твърде разгневен и копнеещ за мъст, за да разсъждава логично. На пръв поглед изглеждаше с ума си, но нямаше никакво съмнение, че е глупаво да кара по улиците на града с деветдесет километра в час, без да има идея къде отива.
Странно, но Фил беше сравнително спокоен. През последната седмица той на няколко пъти беше губил присъствие на духа и се налагаше Джеймс да овладява положението. Но достатъчно беше някой до него да се държи истерично, за да накара Фил да вземе нещата под контрол.
— Добре — повтори той. — Разкажи ми какво е станало. И намали малко скоростта. Възможно е да отиваме точно в погрешната посока. — Джеймс отдръпна леко крака си от газта. — Добре, а сега ми кажи кой е Аш. Защо е отвел Попи някъде? Отвлякъл ли я е?
— Не. Убедил я е да замине с него. Накарал я е да повярва, че ме застрашава, докато е тук. Това е единственото възможно обяснение, иначе тя не би тръгнала. — Държейки волана с една ръка, Джеймс бръкна в джоба си и подаде на Фил сгънатия лист хартия.
Беше страница, откъсната от книга. Фил прочете бележката и преглътна. После погледна към Джеймс, който не откъсваше очи от пътя.
Фил се размърда на седалката, смутен от това, че е навлязъл в нечие лично пространство и от паренето в очите си. Твоя сродна душа, Попи? Виж ти!
— Тя те обича много — каза той накрая неловко. — И се радвам, че се е сетила да се сбогува с мен. — Фил сгъна внимателно листа и го мушна под дръжката на ръчната спирачка. Джеймс го взе и го пъхна обратно в джоба си.
— Аш е използвал чувствата й, за да я отведе. Никой не може да манипулира хората така изкусно като него.
— Но защо му е нужно това?
— Първо, защото си пада по момичета. Аш е истински Дон Жуан. — Джеймс хвърли язвителен поглед на Фил. — И сега той е насаме с нея. И второ, защото обича да си играе с хората. Като котка с мишка. Ще се позабавлява с нея, докато му е интересно, и след това ще я предаде.
Филип се вцепени.
— На кого?
— На Старейшините. Или на някой с власт, който ще разбере, че тя не е вампир по рождение. Или с други думи, е извън Закона.
— И след това какво?
— След това ще я убият.
Фил се подпря на таблото на колата.
— Чакай малко. Искаш да кажеш, че твоят братовчед ще предаде Попи на хора, които ще я убият?
— Такъв е Законът. Всеки добър вампир би постъпил по същия начин. Собствената ми майка би го направила, без да се замисли — каза той с горчивина.
— А Аш вампир ли е? — попита Фил глуповато.
Джеймс го погледна косо.
— Всичките ми братовчеди са вампири. — Той се засмя, но сетне изражението му се промени и кракът му се отдръпна от педала на газта.
— По дяволите… хей, тук имаше знак „Стоп“! — извика Фил.
Джеймс наби спирачките и колата поднесе настрани, навлизайки в нечия морава.
— Какво има? — попита Фил напрегнато, все още вкопчен в таблото.
Джеймс го погледна почти като насън.
— Току-що разбрах къде са отишли. Къде я е отвел. Той й е казал за някакво безопасно място, където никой няма да се интересува коя е. Което изключва вампирите.