— Значи са отишли при някакви хора.
— Не. Аш ненавижда смъртните. По-скоро е избрал място в Нощния свят, където се ползва с голяма известност. А най-близкият град, който се контролира от Нощния свят, е Лас Вегас.
Челюстта на Фил увисна от изненада. Лас Вегас? Контролиран от Нощния свят? Изведнъж го напуши смях. Да, какво по-логично от това.
— А аз пък си мислех, че го контролира мафията — рече той.
— И е точно така — отвърна Джеймс сериозно, завивайки по една магистрала. — Само че една друга мафия.
— Но Лас Вегас е голям град.
— Не е чак толкова голям. Но това няма значение. По-важното е, че знам къде са. Защото, в интерес на истината, не всичките ми братовчеди са вампири. Някои от тях са вещици.
— Нима? И как се уреди така?
— Заслугата не е моя. А на моите предци отпреди близо четиристотин години. Те са направили кръвна церемония със семейство на вещици. Тези вещици не са ми истински братовчеди и с тях нямаме общо потекло. Те са ни по-скоро далечни некръвни родственици. На тях вероятно никога няма да им хрумне, че Попи не е роден вампир. И затова Аш я е отвел именно там.
— Те са ми далечни роднини — каза Аш на Попи, карайки златистия мерцедес на семейство Расмусен, който бе успял да изкопчи от леля си Мади. — Те няма да заподозрат нищо. Вещиците не са в състояние да забележат признаците, които отличават създадения вампир.
Попи просто се взираше в далечината. Беше вечер и зад гърба им червеното слънце вече се спускаше към линията на хоризонта. Навсякъде около тях се простираше тайнствен чуждоземен пейзаж. Пустинята не беше толкова кафява, колкото Попи предполагаше. Беше по-скоро сивкаво зеленикава, осеяна с по-тъмни туфи и петна. Дърветата юка бяха странно красиви, макар клоните им да приличаха поразително на пипала.
Повечето растения тук имаха бодли.
Едва ли можеше да има по-подходящо място, където да отидеш в изгнание. Попи имаше чувството, че напуска не само стария си живот, но и всичко познато на земята.
— Аз ще се погрижа за теб — каза Аш гальовно. Попи дори не трепна.
Невада се откри пред погледа на Филип като линия от светлини в мрака. Когато наближиха границата на щата, светлините се уголемиха и се превърнаха в мигащи и проблясващи неонови съобщения: Уиски Пийт, Бъфало Бил, Прима Дона…
Някакъв тип с репутацията на Дон Жуан отвеждаше Попи именно в тази посока.
— Натисни газта — каза той на Джеймс, когато светлините останаха зад гърба им и навлязоха в тъмната еднообразна пустош. Хайде, тази кола може да се движи поне със сто и петдесет.
— Ето го и Вегас — каза Аш, сякаш поднасяше на Попи целия град като подарък. Но Попи не видя град, а само светлина в облаците, като шлейфа на изгряваща луна. После, когато магистралата направи завой, тя откри, че това не беше луната, а отражението от светлините на града. Лас Вегас беше като проблясващо езеро сред обградената от планини равнина.
Нещо неволно трепна в нея. Тя винаги беше искала да види света. Далечни места. Екзотични страни. И всичко това би било прекрасно, ако в този момент Джеймс беше до нея.
Отблизо обаче градът не беше толкова зашеметяващ, колкото отдалече. Аш се отклони от магистралата и скоро Попи се озова в свят от цветове, светлини и суматоха… И крещяща безвкусица.
— Булевард „Лас Вегас Стрил“ — съобщи й Аш. — Нали разбираш, тук са всички казина. Няма друго такова място на света.
— Не се и съмнявам — отвърна Попи, взирайки се с широко отворени очи. От едната й страна се издигаше черен хотел пирамида с огромен сфинкс отпред. От очите на сфинкса проблясваха лазерни лъчи. От другата страна имаше запуснат мотел с табела, на която пишеше „Стаи — 18 долара“.
— Значи това е Нощният свят — каза тя със скептична усмивка, която я накара да се почувства голяма.
— Не, това е за туристите — отвърна Аш. — Тук се върти доходен бизнес и можеш да се позабавляваш добре. Но аз ще ти покажа истинския Нощен свят. Преди това обаче трябва да се отбия при братовчедките си.
Попи се замисли дали да не му каже, че не държи да й показва Нощния свят. Нещо в поведението на Аш започваше да я безпокои. Той вече не се държеше като човек, който я придружава в нейното принудително изгнание, а така, сякаш двамата бяха излезли на романтична разходка.