Едва тогава Попи осъзна, че беше крила ума си през цялото време. Между нея и Теа не беше установена мисловна връзка, каквато имаше с Джеймс. Тя вече беше усвоила едно от уменията на вампирите. По-бързо, отколкото Джеймс или Аш бяха очаквали.
И сега се чувстваше добре. Достатъчно енергична, за да тропне един жизнерадостен холандски танц. Достатъчно уверена, за да се усмихне на Теа.
— Благодаря ти — каза тя.
Теа се усмихна в отговор, сякаш намираше Попи странна и чудата, но мила. При всяко положение не изглеждаше подозрителна.
— Няма нищо — каза тя и сви китката си, при което на лицето й се появи лека болезнена гримаса.
Попи за пръв път можа да се огледа. Стаята, в която се намираха, приличаше повече на всекидневна, отколкото на част от магазин. До кушетката имаше телевизор и няколко стола, а в дъното маса със свещи и накаден тамян.
— Това е класна стая — обясни Теа. — Тук баба прави заклинания и събира учениците си.
— А другата част е магазин? — каза Попи предпазливо, защото не знаеше дали не пита за нещо очевидно.
Теа не изглеждаше изненадана.
— Да, знам, че на пръв поглед изглежда, че наоколо няма достатъчно вещици, за да имаме прилична клиентела. Но истината е, че те пристигат от цялата страна. Баба е страшно известна и те купуват много неща.
Попи кимна, изглеждайки подобаващо впечатлена. Не се осмели да задава повече въпроси, но вледененото й сърце се беше стоплило поне малко. Не всички Нощни хора бяха жестоки и зли. Тя дори имаше чувството, че може да се сприятели с това момиче, ако останеха по-дълго време заедно. Може би все пак щеше да намери своето място в Нощния свят.
— Е, благодаря още веднъж — промълви тя тихо.
— Казах ти, че няма за какво. Но не позволявай повече на Аш да те довежда до това състояние. Той е толкова безотговорен.
— Това беше нож в гърба, Теа. Наистина — рече Аш. Той беше отдръпнал мънистената завеса с ръка. — Но като се замисля, и аз самият като че ли се чувствам малко отпаднал. — Той повдигна многозначително вежди.
— Скочи в езерото Мийд да се освежиш, Аш — каза Теа сладко.
Аш я гледаше невинно с копнеж.
— Само едно малко ухапване. Капчица поне — умоляваше я той. — Имаш такова прекрасно бяло гърло…
— За кого става дума? — попита Блейс, минавайки през другата половина на мънистената завеса. Тя застана в средата на стаята и тръсна дългите си черни коси с вид на момиче, което е свикнало да бъде в центъра на вниманието.
— И за двете ви — отвърна галантно Аш. Сетне той като че ли си спомни за Попи. — И, разбира се, за това малко сънуващо момиче, на което всичко и е бяло и красиво.
Блейс, която допреди малко се усмихваше, сега изглеждаше навъсена. Тя се вгледа дълго и изпитателно в Попи. С неприязън… и още нещо.
Подозрение. Зараждащо се подозрение.
Попи го почувства. Мислите на Блейс бяха ярки, остри и злонамерени, като назъбено стъкло.
После тя изведнъж се усмихна и погледна Аш.
— Предполагам, че си дошъл за партито.
— Не, какво парти?
Блейс въздъхна по начин, който подчерта дълбокото деколте на блузата й.
— Партито на Слънцестоенето, разбира се. Организира го Тиери. Всички ще бъдат там.
Аш изглеждаше заинтригуван. Очите му проблясваха мрачно в мъждивата светлина на учебната стая. След това той поклати глава.
— Не, няма да мога да дойда. Съжалявам. Смятам да покажа на Попи града.
— Можеш да дойдеш и по-късно. Най-интересното ще започне след полунощ. — Блейс се взираше в Аш с някаква особена настоятелност. Аш прехапа устни, сетне поклати отново глава и се усмихна.
— Е добре, може би — рече той. — Ще видя как вървят нещата.
Попи разбра, че Аш казва повече, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Между него и Блейс течеше някакъв скрит диалог. Но той не беше телепатичен и смисълът му остана загадка за Попи.
— Е, приятно прекарване — каза Теа и се усмихна на Попи, миг преди Аш да я поведе навън.
Аш се взираше с присвити очи към булеварда.
— Ако побързаме, ще можем да видим изригването на вулкана — отбеляза той.
Попи го погледна, но не се поинтересува за какъв вулкан говори Аш. Вместо това попита:
— Какво е това парти на Слънцестоенето?
— Става дума за лятното слънцестоене. Най-дългият ден в годината. Това е празник на Нощните хора. Също като Деня на мармота11.