— Какво става, любов моя? — каза Лайза, като се качи на дека заедно с Лилибет. — О, колко е красиво!
— О, много е красиво! — каза Лилибет.
— Ние сме в окото на бурята. Във вихъра! — извика Брок.
Моряци се появиха на палубата и впериха очи в него.
— О, виж! — каза Лилибет, като посочи към острова. — Не е ли странно?
Дърветата на острова изглеждаха бели на фона на кафявата земя. Клоните им бяха останали голи, без нито един лист. Новият Куинс таун бе почти изчезнал, а Тай Пинг Шан бе в развалини. Малки фигури започваха да се придвижват към брега.
— Слезте долу! — каза Брок с дрезгав глас. Объркани, Лайза и Лилибет послушно изпълниха заповедта на Брок.
— Капитан Пениуорт!
— Да, сър?
— Най-добре е да се помириш с Бога — каза Брок. — Само той е знаел какво се крие зад тези дяволски облаци. Слезте всички долу!
Той взе телескопа и го насочи към резиденцията „Ноубъл хаус“. Струан стоеше сред група от няколко души до предната врата. Няколко глави се показваха от прозорците на третия етаж. Той затвори телескопа.
— По-добре влез вътре, Дърк — каза той тихо.
Закрепи колкото бе възможно останките от парапета на мостика и слезе долу.
— Мисля, че трябва да се помолим — каза той ведро.
— О, добре — съгласи се Лилибет. — Мога ли първа да кажа молитвата си? Както преди лягане?
Кълъм бе прегърнал Тес с едната си ръка.
— Ако се отървем живи, да бъда проклет, ако остана тука! — каза той. — Ние сме без дом. По дяволите това място!
— Да — каза Тес, сломена от разрухата. Тя гледаше с ужас приближаващите тъмни облаци. Те вече бяха погълнали полуостров Каулуун.
— По-добре да влезем вътре — каза тя.
Кълъм затвори вратата след нея. Изпитваше остри болки от изгорените места по ръцете си. Но той заключи вратата.
Тя си проправи път сред отломъците и коленичи до Глесинг. Лицето му бе като на мъртвец, но сърцето му биеше.
— Бедният Джордж!
Струан измери разстоянието от пристана до „Чайна клауд“ и до буреносните облаци на изток. Той знаеше, че няма време да търси катер, затова изтича до края на пристана. Събра ръце във формата на фуния около устата си:
— Орлов! — изкрещя той. — Ехей, „Чайна клауд“!
Гласът му се разнесе зловещо във всички посоки над пристанището на Хепи вели. Орлов размаха ръка и той едва чу отговора му.
— Да?
— Насочи кораба на юг! Ветровете сега ще духат от юг! Обърни носа на кораба на юг!
— Да! — отговори Орлов.
В същия момент Струан видя моряци, забързани по палубата. Той видя също един катер до „Чайна клауд“. Моряците трескаво работеха и носът на „Чайна клауд“ се завъртваше на юг.
Струан бързо се върна при мъжете, събрани до предната врата.
— Всички вътре!
Някои от тях веднага се раздвижиха, но младият лейтенант още наблюдаваше своята лорча в пристанището и не вярваше на очите си.
— Боже всемогъщи, тя е още над водата! Погледнете към флотата! Погледнете корабите! Аз мислех, че всички са отишли по дяволите, а само една фрегата е изхвърлена на брега и този клипер е загубил мачтите си. Невероятно, бога ми! На юг ли казахте? Защо?
— Елате! — каза Струан, като го задържа за ръката. — Влезте вътре. Вземете и хората си вътре!
— Какво става?
— За бога, ще излезем от вихъра след няколко минути. След това ураганът ще се обърне. Приберете хората си…
Той се слиса, като видя Хорацио да тича край него и да се отправя към Куинс роуд и пристанището.
— Върни се! Луд ли си! Ще загинеш! — изкрещя Струан, но Хорацио не му обърна никакво внимание. Струан хукна след него. — Хорацио! Какво, по дяволите, правиш? — извика той, като го настигна и го хвана за раменете.
— Трябва да кажа на Глесинг! Да свърша с тази мръсна женитба! — изкрещя Хорацио. — Пусни ме! Убиец! Ти и твоята мръсна проститутка! И двамата ще ви обеся!
Той успя да се откъсне от Струан и хукна отново.
Струан побягна след него, но заваля дъжд и той се спря. Стената от буреносни облаци се бе придвижила над половината от пристанището. Морето отново кипеше. Той видя, че моряците на „Чайна клауд“ се катереха по палубата и изчезваха долу в трюмовете. Орлов махна с ръка за последен път и също се прибра.