Тайфунът бушуваше, но веригата от планини все още частично запазваше пристанището.
„Бостон принесес“ се люлееше безпомощно в средата на пристанището. Купър знаеше, че краят е близък. Той държеше Шиваун в ръцете си и крещеше, че всичко ще свърши добре.
Корабът потъваше все по-дълбоко и се понесе към Каулуун. После се блъсна в брега. Скалите се врязаха в него, вълните го заляха, а ураганът го повдигна и го стовари на едната му страна върху брега.
Бурята идваше от юг и проникваше през планините навътре в сушата. А фунията, която представляваше Хепи вели, увеличаваше още повече невъобразимата й мощ. Тя връхлетя върху „Ноубъл хаус“, като търсеше слабите му места.
Струан държеше Мей-мей в ръцете си в относително безопасния апартамент в северното крило на сградата. Фенерът трепкаше нервно и хвърляше наоколо странни, игриви сенки. Зад капаците на прозорците бе пълен мрак. А Сам стоеше на колене на пода, а Ин-хси се бе настанила плътно до Струан, където се чувстваше по-сигурно.
Мей-мей се обърна, приближи устните си до ухото на Струан и извика:
— Тай-пан, много неприятно нещастна от целия този шум.
Той се усмихна и по-силно я притисна до себе си. Тя обви ръце около врата му. Той знаеше, че нищо не може да им се случи сега. Най-лошото бе преминало.
— Още три-четири часа и аз ще изляза, момичето ми.
— Отвратителна буря. Казах ли ти, че това бе дракон? Морски дракон?
— Да.
— Господи!
— Какво става?
— Забравих взема последна чаша от тази отвратителна синкона.
Днес е последният ден. Няма значение.
— Ще я вземеш след няколко часа!
— Да, съпруже!
Мей-мей се почувства много щастлива и в много добро здраве. Тя си поигра с дългата коса на тила на Струан.
— Надявам се, че децата са добре.
— Да. Не се тревожи. Чен Шенг ще се грижи за тях.
— Кога заминаваме, айейа? Много бърза да оженим.
— Три месеца. Сигурно преди Коледа.
— Мисля, че трябва вземеш друга варварска жена като трета сестра.
Той се засмя.
— От голямо значение имаш много синове. Не се смей, за бога!
— Може би това е добра идея, момичето ми — каза той. — Може би трябва да имам три варварки. Сега имам само тебе и Ин-хси. Мисля, че ужасно важно е да вземеш още една китайска сестра, преди да заминем.
— Хм! Ако толкова активен, колкото с втора сестра, по-скоро трябва вземем мъже за любовници, бога ми! — Тя го целуна по ухото и извика. — Много доволна мой джос ми даде тебе, тай-пан!
Нов пристъп на урагана откърти прозорците от юг и цялата сграда затрепери като при земетресение. Гвоздеите по покрива скърцаха под огромния натиск. Миг след това тайфунът го откърти и го отнесе в морето. Струан усети как Ин-хси бе издигната нагоре от вихъра. Той се опита да й помогне, но тя бе вече изчезнала. Струан и Мей-мей здраво се държаха един за друг.
— Не се предавай, тай-пан!
— Никога! Обичам те, съпруго!
И ураганът връхлетя върху тях.
Петдесета глава
Слънцето се показа в небето и разпръсна топлината си над опустошения град и оцелялото пристанище.
Кълъм намери баща си сред развалините на резиденцията. Струан се бе приютил в един ъгъл на северния апартамент и в ръцете му беше изтощеното китайско момиче. Кълъм недоумяваше как баща му е могъл да я обича — според него тя не бе красива.
Но смъртта не бе ги обезобразила. Лицата им бяха спокойни, като че ли бяха заспали.
Кълъм напусна стаята, слезе по полуразрушената стълба и излезе навън, където го облъхна приятен източен бриз.
Тес го очакваше. Когато го видя да поклаща глава безпомощно, очите й се напълниха със сълзи и тя пое ръката му. Те напуснаха Хепи вели, като тръгнаха по Куинс роуд. Нищо не видяха по пътя си.
Новият град бе в развалини. Навсякъде безразборно бяха разпръснати всякакви отломъци. Но тук-там още се виждаха оцелели здания. Едни от тях изглеждаха като безжизнени черупки, други бяха слабо повредени. Брегът бе оживен. Хора бързаха нагоре-надолу или стояха на групи и разглеждаха съкрушени руините, в които бяха превърнати домовете им, търговските и стопанските сгради. Мнозина наблюдаваха други групи от хора, които се опитваха да спасят каквото могат от собствеността си или да поправят каквото бе възможно. Трети на столове и масички въртяха вече търговията си. Просяците също. Войнишки патрули стояха на стратегически места, за да предотвратяват неизбежни грабежи. Но странно, имаше много малко крадци.