Разтревожен от това колко близо са отрядите на Хосокава до неприятелските укрепления, Джинемон погледна да види какво е изражението на лицето на Хидейоши.
— Всичко е наред. Може Тадаоки да е млад, но Такаяма Укон е човек разумен. Няма да се случи нищо лошо, след като той е там с него.
Умът на Хидейоши блуждаеше другаде. Какво ли става с Шоню? Можеше да мисли само за добрата новина, на която се надяваше оттам.
Около пладне пристигнаха конници, оттеглили се от Нагакуте. С отчаяно изражение те съобщиха тъжната вест — главните части на Хидецугу са изцяло разбити и не е ясно дали самият той е жив или мъртъв.
— Какво? Хидецугу?
Хидейоши явно бе изненадан. Не беше от тези, които биха успели да изглеждат невъзмутими при такава страшна новина.
— Каква грешка!
Каза го не толкова като упрек към Хидецугу и Шоню, колкото като укор към самия себе си и похвала за противника, Иеясу.
— Джинемон — извика, — надуйте раковината за сбор.
Веднага разпрати по всички поделение вестоносци с бързи нареждания. След един час двадесет хиляди войници тръгнаха от Гакуден в посока Нагакуте.
Тази бърза промяна в разположението на силите не остана незабелязана на връх Комаки. След като Иеясу потегли, за защита на възвишението бяха оставени съвсем малко на брой хора.
— Изглежда, самият Хидейоши води войската.
Щом чу тази вест, Сакай Тадацугу, едни от военачалниците, останали на Комаки, плесна с ръце и каза:
— Всичко тръгва точно според очакванията! Докато Хидейоши го няма, ще можем да опожарим стана му в Гакуден и крепостта в Куросе. Сега е времето да ударим. Всички след мен в нападение!
Но Ишикава Кадзумаса, друг от оставените на пост пълководци, незабавно му се противопостави.
— Защо бързате толкова, господарю Тадацугу? Хидейоши е почти непогрешим в действията си на война. Смятате ли, че някой като него ще остави защитата на своя стан в ръцете на неспособен военачалник, колкото и да е бързал да настъпи?
— Когато действа прибързано, всеки човек е склонен да допуска грешки. Хидейоши накара да надуят раковината и потегли така бързо, та трябва да се предположи, че новината за поражението при Нагакуте го е изненадала. Не бива да пропускаме възможността да подпалим сега опашката на Маймунката.
— Разсъждавате много повърхностно! — изсмя се Ишикава Кадзумаса и още по-определено възрази на Тадацугу: — Напълно в стила на Хидейоши ще е да остави зад себе си значителни сили, за да може да се възползва, ако решим напуснем укреплението. За малък отряд като нашия ще бъде огромна грешка сега да излезе в нападение.
Възмутен от спора, Хонда Хейхачиро се изправи със сърдито изражение.
— Това въобще военен съвет ли е? Няма време да устройваме сега съвещания. Аз лично не мога просто да остана тук да бездействам. Извинете ме, че тръгвам преди останалите.
Хонда не можеше да говори красноречиво, но имаше силен и упорит нрав. И Тадацугу, и Кадзумаса продължаваха да държат на своето. Сега постъпката на Хонда ги стресна.
— Хонда, къде отивате? — запитаха.
Хонда се извърна и сякаш вече е стигнал до някакъв съществен извод, каза:
— Още от дете съм служител на нашия господар. Сега, при това положение, не мога да направя друго, освен да отида редом с него.
— Чакайте!
Кадзумаса явно сметна, че Хонда просто се е ядосал и вдигна ръка, за да го задържи.
— Господарят ни заповяда в негово отсъствие да защитаваме връх Комаки. Никой не ни е позволил да постъпваме, както ние намерим за добре. Успокойте се малко.
Тадацугу също се опита да го укроти.
— Хонда, ако тръгнете сега сам, какво всъщност ще постигнете? Отбраната на Комаки е по-важна.
Устата на Хонда се извиха в тънка усмивка, сякаш съжалява за тесногръдието на другарите си. Заговори обаче учтиво — двамата мъже го превъзхождаха по чин и по възраст.
— Няма да обвързвам другите военачалници. Всеки от вас може да постъпи, както намери за добре. Но Хидейоши е тръгнал срещу господаря Иеясу със свежи сили и поне аз не мога да остана тук и да не направя нищо. Помислете си. Хората на господаря трябва да са изтощени от битката снощи и днес сутринта. Ако двадесетте хиляди на Хидейоши ги нападнат сега от две страни, как господарят Иеясу ще успее да се спаси? Смятам, че дори и да греша, като отивам сам при Нагакуте, ако господарят ни загине, ще е най-добре и аз да умра заедно с него. Нека това не ви тревожи.
След тези думи всички затаиха дъх. Хонда поведе своя малък отряд от триста бойци й напусна връх Комаки. Заразен от въодушевлението му, Кадзумаса също събра двеста души и се присъедини към него. Общо силите им не надвишаваха шестстотин мъже, но от мига на тръгването решимостта на Хонда само нарасна. Та какво в крайна сметка е една войска от двадесет хиляди? И коя е тази Маймунка?