После продължи:
— Трябва да разберем този човек. Нашите да не изпращат срещу него и един куршум или стрела, колкото и вреда да се опитва той да ни нанесе. Ако съдбите ни по някакъв начин са свързани, при някое следващо прераждане ще го направя свой служител. На такива като него трябва да се възхищаваш. Не стреляйте, оставете го на мира.
Естествено, през това време трите отряда стрелци на другия бряг продължаваха да тъпчат мускетите си и безжалостно да стрелят по врага. Един-два от куршумите дори минаха близо до Хидейоши. В същото време облеченият с доспехи воин, когото Хидейоши се напрягаше да различи по-ясно — човекът с еленовите рога на главата, Хонда — отиде до края на водата, слезе от седлото и изплакна в реката муцуната на коня си.
Сега, когато ги разделяше само течението, Хидейоши го погледна право в лицето. Хонда също впери поглед в групата военачалници, един от които явно трябваше да е предводителят на неговите неприятели.
Стрелковият отряд на Хидейоши понечи да открие огън в отговор на вражеския, но господарят отново се обърна към войската:
— Не стреляйте! Само вървете бързо! Бързайте напред!
И той сам подкара коня си с още по-голяма скорост по пътя.
Щом забеляза какво става на отсрещния бряг, Хонда извика:
— Не ги оставяйте да избягат! — и също ускори двойно ход.
Докато напредваха, хората му отново изсипаха дъжд от куршуми върху отрядите на Хидейоши. Този обаче така и не пожела да приеме предизвикателството и скоро разположи частите си на едно възвишение близо до Нагакуте.
Веднага щом пристигнаха на мястото, Хидейоши нареди на трима от своите военачалници да вземат всеки по една дружина лековъоръжени конници и бързо да излязат напред.
— Опитайте да се справите с войниците на Токугава, които се изтеглят от Нагакуте към Обата.
Разпъна шатрата си на хълма, докато неговите двадесет хиляди бойци се разпръснаха в строй под вечерното слънце, готови да отмъстят на Иеясу.
Хидейоши сложи двама от хората си начело на един разузнавателен отряд и ги прати тайно към крепостта Обата. След това бързо обмисли по-нататъшните действия на цялата войска. Преди обаче да е успял да накара да разгласят заповедите му, пристигна бързо известие:
— Иеясу вече не е на полето на битката.
— Това не може да бъде! — възкликнаха в един глас военачалниците.
Докато Хидейоши седеше мълчаливо на място, пристигнаха и тримата мъже, които бе пратил с конница към Нагакуте.
— Иеясу и главните му сили вече са се оттеглили към Обата. Попаднахме само на няколко отделни дружини от неприятели, закъснели с отстъплението, но всички останали са ни изпреварили изглежда с около час — доложиха те.
От тристате убити от тях войници на Токугава нито един не беше с висок чин.
— Закъсняхме.
Хидейоши нямаше как да се пребори с яда си и той ясно личеше по руменината на лицето му.
Съгледвачите разказаха всички едно и също — крепостта в Обата била със затворени врати и съвсем мирна на вид. Това сочеше, че Иеясу вече се е оттеглил във вътрешността й и докато почива, спокойно се наслаждава на днешната си победа.
Обхванат от противоречиви чувства, Хидейоши несъзнателно плесна с ръце, за да поздрави своя противник.
— Ето това е Иеясу! Бива го в бързината. Оттегля се в крепостта и затваря портите, без много-много да се перчи с победата. Такава птица няма да уловим нито с клей, нито с мрежа. Но внимавайте — до няколко години ще усмиря Иеясу и ще го накарам да ми се поклони.
Вече се смрачаваше, а нападения на крепости през нощта по начало не се препоръчваха. При това войската не си беше почивала по пътя от Гакуден насам и се реши временно да прекъснат нападението. Хидейоши промени нарежданията си. Мъжете трябва сега да вечерят. В нощното небе се издигнаха облаци дим от лагерни огньове.
Пратените от Обата съгледвачи бързо се върнаха. Иеясу вече бе заспал, но стана от леглото, за да чуе донесенията им. Осведомен за положението, той реши всички незабавно да се връщат на връх Комаки. Военачалниците твърдо настояха за среднощно нападение над Хидейоши, но господарят само се засмя и по един заобиколен път тръгна да се връща обратно.
Тайко
Останал без друг изход, Хидейоши накара войската да се обърне назад и се оттегли в своя укрепен лагер в Гакуден. Не можеше да отрече, че поражението при Нагакуте е силен удар, макар и причинен от неразумността на Шоню. Истината обаче беше и че тъкмо в този случай Хидейоши се забави прекалено много още от самото начало.
Не че мереше силите си с Иеясу за първи път на бойното поле. Познаваше го далеч отпреди двамата да влязат в битка. Напротив, тъкмо понеже имаше срещу себе си особено опитен противник, Хидейоши бе крайно предпазлив.