Хидейоши нае една актьорска трупа за Но и покани майка си, Нене и близки да се повеселят един ден заедно.
Между гостите бяха и трите княгини, които отрастваха в уединение в един от дворовете на крепостта. Чача навършваше сега седемнадесет, средната сестра бе на тринадесет, а най-малката от трите караше единадесетата си година.
Само преди десетина месеца, при падането на крепостта Китаношо, момичетата бяха вървели през дима, под който загинаха вторият им баща Шибата Кацуие и тяхната майка. Отведоха ги на север. Накъдето и да погледнеха, виждаха само непознати лица. За известно време очите им бяха ден и нощ отекли от сълзи и по младите им лица, преди пълни с радост, не се появяваше и една усмивка. Накрая обаче трите свикнаха с хората в крепостта и разведрени от непревзетото държание на Хидейоши, се привързаха към него като към „интересен чичко“.
Днес, след няколко по ред представления, „чичкото“ отиде в една странична стая, преоблече се в актьорски дрехи и сам излезе на сцената.
— Вижте! Това е чичото! — възкликна едно от момичетата.
— Боже, колко е смешен!
Забравили за присъствието на други хора, двете по-малки княгини запляскаха с ръце и започнаха да сочат с пръст, без да могат да удържат смеха си. Както можеше да се очаква, най-голямата, Чача, ги смъмри.
— Не бива да сочите с ръка. Само стойте мирни и гледайте.
Тя самата правеше големи усилия да седи чинно, но смешките на Хидейоши бяха така забавни, че в крайна сметка се принуди да скрие уста в ръкава си. Засмя се така силно, сякаш страните й щяха да се пръснат.
— Що за работа? Като се смеехме, ни се караше, а сега ти се смееш.
След този упрек от по-малките сестри Чача съвсем се разкикоти.
Майката на Хидейоши също се позасмиваше, докато гледаше смешния танц на сина си, но Нене, свикнала в семейството с постоянните закачки и шеги на своя съпруг, нямаше вид, че се забавлява особено.
Днес повече я занимаваше възможността спокойно да разглежда наложниците на своя мъж, насядали тук и там, заобиколени от придворни дами.
Докато още живееха в Нагахама, Хидейоши имаше само две държанки, но щом се пренесоха в Осака, той неусетно се сдоби с наложница във второто и след това — в третото укрепление.
Трудно й беше да приеме също, че след победното завръщане от похода на север съпругът й доведе и трите осиротели дъщери на Асаи Нагамаса, които сега с любов отглеждаше в третото укрепление.
Прислужниците на Нене — в крайна сметка бе същинската съпруга на Хидейоши — с болка забелязваха, че Чача, най-голямата от сестрите, е дори по-красива от майка си.
Споменеха ли нещо за това, само наливаха масло в огъня, но Нене просто се засмиваше.
— Няма какво да се направи — това е като драскотина на бисер — казваше.
По-рано и тя ревнуваше като всяка друга съпруга и докато живееха в Нагахама, дори стигна дотам да се оплаче на Нобунага, който й прати в отговор писмо:
Родила сте се жена и сте имала щастието да срещнете един извънредно необикновен мъж. Мога да си представя, че той трябва да има и недостатъци, но добрите му страни също са много на брой. Когато гледате от средата на някоя обширна планина, не може да разберете колко всъщност е голяма тя. Примирете се, радвайте се на съпружеството си с този човек и оставете него да живее така, както сам поиска. Не твърдя, че ревността е нещо лошо. В известна степен тя придава дълбочина на семейното съжителство.
В крайна сметка значи тя бе тази, която получи упрек. Поучена от този си опит, Нене реши да се владее и да престане да обръща внимание на връзките на своя мъж с други жени. Напоследък обаче имаше дни, когато я преследваше някакво усещане за заплаха и й се струваше, че съпругът й започва да си позволява може би прекалено много.
Във всеки случай сега наближаваше Хидейоши да навърши четиридесет и седем — най-добрата възраст за един мъж. Макар и затрупан с външни трудности от рода на битката при връх Комаки, той бе зает и с вътрешни грижи, като това, как да уреди спалнята си. Хидейоши живееше ненаситно, с жизнерадостта на здрав човек. Някой можеше да се запита как ли успява да отдели частните постъпки от държавните дела, това, което става достояние на всички, от онова, което трябва да остане в пълна тайна.
— Забавно е да ме гледате как танцувам, но за мен това не е никак лесно. Всъщност, струва ми доста усилия.
Хидейоши бе застанал зад майка си и Нене. Само преди миг напусна сцената под плясканията на зрителите и изглежда още не се беше освободил от възбудата на представлението.
— Нене, нека се отделим тази вечер в твоята стая. Искаш ли да приготвиш нещо хубаво за ядене?
След края на представлението всичко наоколо бе залято от ярката светлина на лампите. Гостите тръгнаха обратно към третото и второто укрепление.