Нобуо скрепи документа с печата си. Като дар от Хидейоши още на същия ден той получи двадесет къса злато и една сабя, изработена от Фудо Куниюки. Освен това се сдоби с тридесет и пет хиляди вързопа ориз, награбени по време на войната от земите на Исе.
Хидейоши се преклони пред Нобуо, показа му уважението си и в знак на добра воля го надари с подаръци. След такова отношение Нобуо не можеше да не се усмихва от задоволство. Сигурно е обаче, че той и не подозираше какво ще последва за него от този договор. От гледна точка на по-далечното бъдеще можеше да бъде наречен само глупав. Стига да бе останал настрана от събитията, този човек нямаше да има никаква вина. Сега обаче, излязъл по средата на сцената, той бе превърнат в оръдие на воюващите страни и стана причина голямо число хора да загинат под знамената му.
Най-изненадан от новината за станалото беше Иеясу, който вече се бе преместил от Окадзаки в Кийосу, за да може по-успешно да се противопостави на Хидейоши. Беше дванадесети сутринта.
Сакай Тадацугу шибна коня си и го подкара към крепостта. Цяла нощ бе яздил натам от Кувана.
Необичайно беше някой от военачалниците да напуска без предупреждение бойното поле и да се появява в Кийосу. При това Тадацугу бе вече на шестдесет. Защо ли този възрастен мъж се реши да пътува цяла нощ, придружаван само от няколко души?
Времето беше преди закуска, но Иеясу излезе от спалнята си и след като седна в стаята, където приемаше посетители, попита:
— Какво има, Тадацугу?
— Вчера господарят Нобуо се срещна с Хидейоши. Според мълвата е сключил с него мир, без да се е съветвал с вас, господарю.
Тадацугу забеляза чувствата, които Иеясу не можеше да сдържи и собствените му устни несъзнателно затрепериха. Едва успяваше да преодолее напрежението. Искаше му се пред всички да извика, че Нобуо е глупак. Може би същото бе желанието и на Иеясу. Да се ядосва ли? Или да се изсмее? Несъмнено господарят сам бе объркан от новината и сега се опитваше да овладее своите противоречиви чувства.
Изглеждаше като замаян. Беше направо поразен. Това обаче бе всичко, което можеше да се прочете по изражението му. Двамата мъже останаха да седят известно време мълчаливо. Накрая Иеясу премигна на два-три пъти, после подръпна с лявата ръка крайчеца на ухото си и се потри по бузата. Приведеният му гръб започна леко да се люлее. Лявата ръка отново се върна на коляното.
— Сигурен ли сте в това, Тадацугу? — попита.
— Не бих дошъл току-така да ви съобщя подобно нещо. По-късно ще пристигнат и вестоносци с повече сведения.
— А вие още нямате вест от самия господар Нобуо, нали?
— Първо чухме, че тръгнал от Нагашима, минал през Кувана и се спрял в Ядагавара, но тогава помислих, че сигурно просто прави оглед на укрепленията и на разположението на отрядите. Дори след като се върна в крепостта си, още нямахме представа какви са намеренията му.
Следващите вести потвърдиха слуховете за сключения от Нобуо мир, но през целия ден от него нямаше никаква вест. Истината скоро стана известна на всички служители на рода Токугава. Всеки път, щом двама от тях се срещнеха, възбудените им гласове отекваха с още трудната за приемане вест. Събраха се в Кийосу и всички обвиниха Нобуо в непочтеност. Гласно се питаха как след всичко станало родът Токугава ще може да погледне страната в очите.
— Ако това е истина, няма да го оставим ненаказан, пък бил той и син на Нобунага — заяви буйният Хонда.
— Първо да изкараме господаря Нобуо от Нагашима и да разследваме престъпленията му — добави Ии с ярост в погледа. — След това да предизвикаме Хидейоши на решаваща битка.
— Съгласен съм!
— Не тръгнахме ли на война точно заради господаря Нобуо?
— Застъпихме се за справедливостта и вдигнахме оръжие, само защото господарят Нобуо дойде при господаря Иеясу да плаче за помощ и взе да ни увещава, че наследниците на господаря Нобунага щели да бъдат изтребени от Хидейоши! Сега знамето на нашия дълг изведнъж се оказва предадено на противника. Нямам думи да опиша такава глупава постъпка!
— Сегашното положение накърнява достойнството на Негово Височество и ни прави за посмешище. Това е обида и за духа на нашите другари, които паднаха при Комаки и Нагакуте.
— Тяхната смърт се обезсмисля. Не виждам защо ние, живите, трябва спокойно да понасяме такива тежки обиди. Какво ли е решил нашият господар?
— Цяла сутрин остана в покоите си. Свика старшите служители на съвет и изглежда е говорил с тях до вечерта.
— А дали някой ще може да предаде какво мислим и ние?
— Точно така. Кой ще е подходящ за това?
Всички се спогледаха.