Кадзумаса и без друго познаваше добре своя господар, а сега Иеясу му даде и подробни указания как да се държи. Имаше обаче още нещо, което го измъчваше. Ставаше дума за неоснователното подозрение, което от самото начало хранеха към него някои от служителите — че между него и Хидейоши има някаква тайна връзка. Предишната година, след победата при Янагасе, отново Кадзумаса бе избран за пратеник при Хидейоши.
По това време господарят на Осака преливаше от радост. Беше поканил други господари на чайна церемония в новата си крепост, тогава още в строеж.
След това, винаги когато влезеше в отношения с рода Токугава, Хидейоши неизменно питаше как е Кадзумаса и винаги говореше за този човек с господарите, които се намираха в приятелски връзки с Иеясу.
Така войните на Токугава останаха с трайното впечатление, че Хидейоши е твърде привързан към Кадзумаса. През време на противостоянието на връх Комаки и после, когато Нива правеше опити за помирение, многобройни погледи следяха Кадзумаса, каквото и да правеше.
Както можеше да се очаква, Иеясу въобще не се остави да бъде повлиян от това.
— Навън е доста шумно, а?
От залата, отстояща на няколко врати от мястото, където седяха Иеясу и Кадзумаса, се дочуха възбудени гласове. Изглежда служителите, недоволни от мирното споразумение, сега се възмущаваха, че Кадзумаса е бил извикан да се срещне с господаря им.
Ии и Хонда, отново представители на мнозинството, заедно с още няколко души, бяха наобиколили преди малко Тадацугу.
— Вие не водехте ли предните части и не бяхте ли в крепостта Кувана? Не ви ли смущава, че не сте разбрали, дето господарят Нобуо и Хидейоши са успели да се срещнат в Ясагавара? А какво да кажем за това, че пратениците на Хидейоши са се появили право в Кувана? Какво ще стане сега, като сте дошли тук просто да съобщите за този безчестен мирен договор?
Въртяха Тадацугу като на шиш. На първо място, Хидейоши надали беше от онези хора, които ще позволят друг да научи за тайните им замисли. За Тадацугу това бе достатъчно оправдание. Пред лицето на общото недоволство обаче той можеше само да приема укорите и хулите и да се извинява със сдържаност, каквато подхожда на стар военачалник.
Но целта нито на Ии, нито на Хонда не беше да тормозят стария човек. Те по-скоро искаха да изразят пред своя господар мненията си и да се възпротивят на мирното споразумение. Желаеха на всички да стане ясно, че родът Токугава няма нищо общо с преговорите, водени от Нобуо.
— Ще се застъпите ли да бъдем приети от господаря, молим ви? Вие се ползвате с почит като старши служител.
— Не, това би било извънредно неучтиво.
Хонда обаче настояваше.
— Хората още не са свалили доспехите и са готови да излязат в бой. В положение като това не може да мислим за учтивост.
— Просто нямаме време — настоя и Ии. — Мъчи ни страх, че преди да говорим с господаря, може да се случи още нещо. Добре, ако не желаете да бъдете наш ходатай, ще трябва да се обърнем направо към приближените служители на господаря Иеясу.
— Не! Точно сега той разговаря с господаря Кадзумаса. Не бива да го прекъсвате.
— Какво?! С Кадзумаса ли?
Това, че сега Кадзумаса е насаме с техния господар, само увеличи безпокойството и тревогата им. От самото начало на сраженията при връх Комаки те гледаха на него като на човек, който играе двойна игра. Когато Нива Нагахиде правеше опити за помирение, тъкмо Кадзумаса бе замесен в тях. Подозираха, че той може да е част и от последния по ред заговор.
Чувствата на служителите избухнаха в шумни възражения — тъкмо онези, които стигнаха до ушите на Иеясу, макар той да беше доста надалеч. Сега един оръженосец забърза по коридора към хората.
— Господарят ви вика! — обяви той.
Изненадани, мъжете се спогледаха объркано. По израженията на лицата на упоритите Хонда и Ии обаче личеше, че желаят тъкмо такава възможност да се срещнат с Иеясу. Подканиха Сакай Тадацугу и останалите да вървят и тръгнаха в редица към стаята за приеми.
Скоро залата бе претъпкана със самураи в пълно бойно снаряжение.
Вниманието на всички бе приковано върху Иеясу. До него седеше Кадзумаса, след това се беше разположил Тадацугу, а зад тях — всички най-важни хора в рода Токугава.
Иеясу понечи да каже нещо, но вместо това внезапно се обърна към местата по-долу и забеляза: