— Разбира се — Декстър изпита облекчение, че има повод да спре да мисли за Дейзи и собственото си ново съзнание. — Да вървим.
Денят беше ветровит и беше трудно да се опънат и вържат брезентите, които непрекъснато плющяха и се развяваха. След известно време цялата група беше плувнала в пот, а Декстър трябваше на няколко пъти да прекъсва работа, за да пие вода.
— Приятелю — каза Хърли по едно време, като го гледаше как пресушава последните капки от една бутилка, — остави малко и за другите, а?
Засрамен, Декстър отвори уста да се извини, но Арц, който връзваше брезентите точно до тях, се обади вместо него.
— Остави го намира, юнако — каза той на Хърли. — Точно той е човекът, който прекара първия ден в безсъзнание, защото беше силно обезводнен. Ако не искаш пак да припадне, просто престани.
— А, добре — ухили се Хърли на Декстър. — Извинявай, пич, забравих, пий си — но докато се обръщаше, Декстър го чу да добавя под нос: — Дано скоро да завали.
Не трябваше много време, за да се изпълни желанието на Хърли. Отшелниците едва бяха успели да вържат последните брезенти и небето се разцепи и от него се изля пороен тропически дъжд.
Декстър бързо се скри под навеса на едно голямо парче от самолета. Из целия плаж хората тичаха и трескаво търсеха укритие от потопа.
Присвил очи на дъжда, Декстър мерна Буун и Шанън, които търсеха сухо местенце.
— Ей! — провикна се той и им махна. — Насам! При мен има място!
Буун го видя и махна на сестра си. Двамата се затичаха през откритото пространство на плажа, свели глави на шибащия дъжд. Миг по-късно влетяха в скривалището на Декстър, останали без дъх и мокри до кости.
— Благодаря, човече — задъхано каза Буун и тупна Декстър по рамото с мократа си ръка. — Този дъжд се взе изневиделица.
— Да — Декстър хвърли поглед навън. Дъждът беше толкова проливен, че човек не виждаше нищо, нито хора, нито останките от самолета, на повече от метър и половина. — Поне опънахме всички брезенти. Така че след като превали, ще имаме предостатъчно вода.
— Това е добре — съгласи се Буун.
Буун и Шанън бяха в различни групи от тази на Декстър. Няколко минути тримата си обменяха информация, докато дъждът се сипеше като из ведро. Сега, след като явно спасителният отряд нямаше да се появи толкова скоро, колкото първоначално бяха смятали, храната и водата бяха първостепенна грижа за всички.
— За щастие в джунглата има предостатъчно плодове — каза Буун. — А и онзи кореец вчера раздаваше морска храна.
Шанън сбърчи нос.
— Може да идва от морето и технически да става за ядене — каза тя, — но не е като сушито в „Матсухиса“2.
— Бедняците нямат право на избор — каза й Буун.
— О, я млъквай! Не ми казвай, че не бленуваш за любимата си маса в онази нова кръчма, по която толкова си падаш — Шанън изгледа Буун със злобен блясък в очите. — Само си представи — голяма, сочна пържола от филе, алангле.
— Печелиш — Буун погледна Декстър. — Говори за „Карнивоар“. Ако през последната една година си бил в Лос Анджелис, със сигурност го знаеш.
— Бил съм хиляди пъти в Лос Анджелис — Декстър се спря и се опита да изрови някаква асоциация с въпросния ресторант. — „Карнивоар“ ли каза? Мисля, че не съм го чувал.
— Сериозно? — Шанън беше изненадана. — Ти да не си вегетарианец? Не е за вярване, че не си ходил там. Всички са ходили там.
Декстър сви рамене.
— Да — бавно каза той, все още ровейки в главата си за някакъв знак, който да го подсети. — Трябва да го знам. Но нещо не мога да си спомня. Все едно, че тази част от мозъка ми е изключена.
— Не се напрягай, Декстър — каза Буун, облегна се и изстиска водата от края на фланелката си. — Мозъците на всички ни са изключили. И нищо чудно след това, което мина през тях.
— Прав си — усмихна се Декстър и веднага се почувства малко по-добре. — Като стана дума за хубава храна, когато бяхме в Сидни, с Дейзи отидохме в един страхотен ресторант…
Дъждът се лееше по плажа, а тримата се увлякоха в разговори. Въпреки честите изблици, Декстър прецени, че Буун и Шанън са интелигентни и интересни хора, с които е лесно да се разговаря — също като приятелите му в университета. Общуването с хора, които говорят неговия език и разбират шегите му, го накара да се чувства по-спокойно на това непознато, чуждо, страшно място.
10