— Какво? — очите на майка му се разшириха. — Но, Декси, нали ни каза, че се справяш добре. Какво стана?
— Справям се добре по английски — каза Декстър и изпита леко чувство на гордост, като си спомни насърчителните коментари на професора за последната му работа. — Всъщност, справям се страхотно по английски. Имам шест минус. Справям се добре по испански и даже по икономика. По испански имам петица и четири плюс по икономика.
— Ами естествените науки? — попита леля Пола. — Те са важни за медицината.
— Знам. Но просто не мога да се справя с тях — той сви рамене, уплашен да каже истинските си оценки. — Имам тройка по биология и три минус по химия. Съжалявам.
Майка му беше ужасена.
— О, Декси — прошепна тя.
— Как успя да се провалиш така, момче? — остро отсече леля му Пола. — В училище никога не си изкарвал толкова ниски оценки. Иначе изобщо нямаше да те вземат в такъв изискан колеж.
— Знам — Декстър се опита да не допусне гласа му да се изтъни. При най-малкия признак на слабост леля Пола щеше да се спусне върху него като вълк. — Но учебният материал в колежа е много по-труден. А и не мисля, че имам особено влечение към науката като цяло.
Декстър очакваше леля Пола да го наругае, задето е мързелив или глупав. Но вместо това тя се замисли. След това погледна майка му и сви рамене.
— Явно нашето момче не става за доктор — каза тя. — Май трябваше да го предвидим още тогава, когато се разрева като малко дете и си сцепи главата.
Декстър трепна, потискайки желанието си да вдигне ръка и да потърка белега си, когато двете жени се втренчиха в резката. Защо леля му трябваше всеки път да споменава тази история? Декстър още я помнеше, сякаш беше вчера. Четвърти клас, обичайните хулигани. Изкаран извън кожата си от обичайните им подигравки — за вида му, за дрехите, за това, че няма баща — изведнъж налетя на най-голямото момче, готов да ги помете всичките наведнъж. Разбира се, беше набит и с разбит нос и две посинени очи. Когато накрая го пуснаха на паважа, си разби главата, в резултат на което се сдоби с белега, вечен спомен от унижението.
Това беше последният път, когато се защитих, осъзна той. Досега…
— Права си, Пола — неуверено каза майката на Декстър. — Но ако няма да става лекар, тогава какво ще прави със скъпоструващото си образование?
Декстър отвори уста да каже какво. Може би сега вече бяха готови да го изслушат, да чуят идеята му някой ден да стане професор по английска литература, а може би дори и писател. Все пак напоследък определено проявяваше талант в разказите.
— Ами какво ще кажете за право? — каза леля Пола, преди да беше успял да отрони и дума. — Някъде чух, че хората, които са добри по английски и други безсмислени предмети, стават добри адвокати.
— О, това е прекрасно! — лицето на майката на Декстър светна от облекчение. — Адвокатите печелят почти колкото лекарите, нали?
— Естествено — каза леля Пола така уверено, сякаш действително знаеше за какво говори. — Някои от тях изкарват дори повече.
— Но, мамо — възрази Декстър, — мисля, че не…
— Сетих се за нещо друго — прекъсна го леля му Пола, забравила, че Декстър изобщо е в стаята, като продължи да говори със сестра си. — Онези богати хора в Ню Йорк… сещаш ли се? На Уолстрийт? Декси може да стане като тях. Като Доналд Тръмп.
В този момент филмът по телевизията прекъсна за реклами и на екрана тръгна клип за местни избори. Майката на Декстър посочи екрана.
— О! А политика? — предложи тя.
— Не знам дали има пари в нея — замислено каза леля Пола. — Но можем да огледаме…
— Хей! — извика Декстър и я прекъсна. Двете се обърнаха към него и го зяпнаха изненадано, а той усети как лицето му става доматеночервено. — Аз нямам ли думата?
— Ама, разбира се, Декси — успокоително каза майка му. — Какво мислиш? Как ти се струва да станеш адвокат?
— Ужасно — Декстър я изгледа ядосано. — Правото изобщо не ме интересува. Защо ще завършвам нещо, което не ме интересува?
— Да не мислиш, че мен ме интересуваше да ходя на работа в дрогерията всеки божи ден цели двайсет и три години? — скара му се леля Пола. — Момче, порасни най-сетне! Понякога на хората им се налага да правят неща, за които не дават душа и сърце, за да преживеят.
— Знам — каза Декстър. — Но…