— Марк Твен, а? — каза тя. — Харесва ли ти, Декстър?
— Разбира се — отвърна той. — Четохме я през семестъра, но реших да я включа в курсовата си работа, която трябва да предам малко след като се върнем. Затова я взех да я прегледам.
Госпожа Уорд прелисти книгата и кимна.
— И аз съм я чела в колежа — каза тя. — Интересна история. На каква тема е курсовата ти работа?
— Остави го на мира, мамо — обади се Джейсън, преди Декстър да бе успял да отговори. Джейсън беше още в басейна, здравите му загорели ръце лежаха на ръба. — Дексо е дошъл да си почине, не да си говори със старците за колежа.
Госпожа Уорд се засегна леко.
— Никой не те кара да слушаш, Джейсън — смъмри го тя. — Извинявай, ако ти досадих, Декстър.
— Да, престани, Джейс — обади се и Дейзи.
Настъпи миг неловка тишина. Декстър се чувстваше странно виновен, макар да не беше направил нищо нередно. Той се запита дали да не пренебрегне думите на Джейсън и да отговори на въпроса на госпожа Уорд. Но пък, от друга страна, изобщо не беше сигурен дали иска да обсъжда живота на много богатите и много бедните с нея. Като се замисли, „Принцът и просякът“ малко приличаше на неговата собствена история.
Най-сетне госпожа Уорд въздъхна и стана.
— Ще отида да си взема един душ — каза тя. — Баща ви каза, че срещата ще свърши навреме и тази вечер ще вечеря със семейството.
— След малко идваме, мамо — каза Дейзи. Щом госпожа Уорд си тръгна, тя се нахвърли върху брат си. — Не се дръж така с нея — остро каза Дейзи. — Двамата с татко ти платиха екскурзията.
Джейсън сви рамене. Беше обиден.
— По-спокойно, де. Майтапех се и тя го знае.
Дейзи въздъхна, стана и започна да си събира нещата.
— Хайде, Декстър — каза тя. — Омръзна ми да плувам.
Два часа по-късно петимата бяха облечени за вечеря и бяха в много по-добро настроение. Каквито и неприязнени чувства и напрежение да бяха измъчвали семейство Уорд, явно бяха забравени от всички, освен от Декстър. Дейзи, Джейсън и родителите им бъбреха и се шегуваха непринудено, когато влязоха в осветения от свещи ресторант за морска храна на няколко пресечки от хотела им. Незабавно бяха настанени на уединена маса в изискания двор на заведението.
— Е — изведнъж каза господин Уорд и се обърна към Декстър. — Как върви психологията, младежо?
Макар господин Уорд да се държеше извънредно мило, Декстър се смущаваше. Сякаш двамата говореха на различни езици — или поне на различни диалекти. Декстър не можеше точно да каже защо имаше такова чувство, но беше безпомощен и винаги оставаше с усещането, че малко не е в час, когато господин Уорд говори с него.
— Идеално, сър — учтиво отвърна той. — Часовете по психология, които записах през този семестър, много ми харесват. Професорът ми е много готин. Каза ми да си помисля за аспирантура или научни изследвания.
— Чудесно — каза господин Уорд и постави салфетката в скута си. — Но ако избереш изследванията, гледай да влезеш в някоя корпорация. Не ти трябва да се забиеш в академичното гето. Ти си умно момче. Заслужаваш добър живот.
— О, тате — Дейзи, която слушаше разговора, завъртя очи. — Не го слушай, Декстър. Мисли, че всичко извън Уолстрийт е гето.
Декстър се усмихна неловко, а другите се засмяха разбиращо. Започваше да мисли, че първото му впечатление от вечерята им в италианския ресторант е било вярно — непрестанните коментари за пари, които господин Уорд правеше, му напомняха за леля Пола, въпреки че във всяко друго отношение двамата бяха на светлинни години един от друг.
Господин Уорд отпрати с ръка някаква муха, която жужеше наоколо, и погледна към сина си, който седеше срещу него.
— Много жалко, че Джейсън не е наследил моя интерес към бизнеса — каза той. — Ако оставиш на него, сега щеше да свири на китара в някой вертеп и да живее от социални помощи.
Джейсън изсумтя.
— Стига вече, тате — раздразнено каза той. — Печелиш. Работя за компанията ти. Престани вече с грехопаденията ми.
— Стига сте се карали — гласът на госпожа Уорд беше както винаги тих, но тонът й беше твърд. — Трябваше да прекараме една хубава и спокойна ваканция. Хайде да си поговорим за нещо приятно. Какво ще кажете?
Останалите не възразиха, когато тя заговори за това какви забележителности смята да разгледат на другия ден.
Останалата част от вечерта премина в разговори за общи неща. След това, когато господин и госпожа Уорд отидоха да изпият по едно питие в бара на хотела, а Джейсън се запиля да търси базар, Дейзи и Декстър си направиха една интимна разходка из вечерните улици на Сидни. Вечерта беше топла, с едва доловим бриз и Декстър веднага усети как се отпуска.