— Да. И точно затова аз оценявам теб, младежо — каза той. — Харесва ми да те виждам с Дейзи. Виждам, че имаш глава на раменете си, която става за нещо, и че имаш бъдеще. Малко ми напомняш на мен на тези години. Знам, че ще се грижиш за Дейзи, както аз винаги съм се грижил за нея. Исках да ти кажа това.
— Благодаря — смутено отвърна Декстър. Знаеше, че господин Уорд е малко пийнал — той отново беше изпил няколко чаши вино на вечеря. Но думите му бяха искрени.
За него всичко се свежда до пари, осъзна Декстър и стомахът му се обърна. Но той си е такъв… и Дейзи е възпитана така. Господин Уорд никога няма да приеме истинския Декстър. И може би се заблуждавам, че Дейзи ще го приеме.
19
Няколко минути Декстър не знаеше дали почти непрестанните стонове и викове, които чуваше, не идваха от него. Беше в съзнание само колкото да поеме глътките студена вода, която някой му даваше. Лежеше по гръб на плажа, на няколко метра от сигналните огньове. С усилие отвори очи и погледна откритото небе над себе си. То преливаше от тъмносиньо към тъмносиво и звездите се появяваха една по една на небосклона.
— Заповядай, Декс — разтревоженото лице на Арц изплува и закри звездите. Арц се взря в него. Той поднесе бутилката с вода към устните на Декстър. — Пийни още малко. Джак каза, че само това ще ти помогне.
Декстър вдигна глава и последва съвета на Арц. Водата имаше хубав вкус и тези няколко глътки проясниха главата му още малко. След няколко минути вече се чувстваше достатъчно добре, за да седне.
— Аааахх… — простена той и вдигна ръка към главата си, която имаше чувството, че пулсира. — Благодаря ти, човече. Май този път жегата наистина ме изтощи — той чу още един вик от болка, но този път беше напълно сигурен, че не идва от него. — Това раненият мъж ли е?
Арц направи гримаса.
— Да. Започвам да мисля, че Джак не може да му помогне.
Чу се още по-силен вик. Декстър потръпна, отпи още една голяма глътка вода и се опита да не слуша.
Той огледа плажа и разбра, че повечето хора правеха същото. Клеър и Чарли седяха заедно, близо до един от огньовете с гръб към палатката на лазарета. От време на време Буун и Шанън идваха да видят как е Декстър, когото бяха донесли в лагера. Двамата запълваха времето си, като се разхождаха и си говореха тихо и от време на време хвърляха тревожни погледи към лазарета. Саид стоеше сам, малко настрани от останалите, загледан с тревога в очите право към източника на виковете.
Тогава Декстър видя един човек, който като че не обръщаше никакво внимание на виковете. Джордж бързаше към него с усмивка на широкото, червендалесто лице. Той носеше тъмен, побит куфар, което не беше изненадващо — той си беше присвоил задачата да събере всичкия багаж, който беше намерил първия ден, и все още си намираше занимание, като откриваше разни неща из джунглата и плажа.
— Декстър! — провикна се той. — Ето те и теб, приятел. Търсих те навсякъде.
— Намери ме — каза Декстър с уморена усмивка, когато Джордж стигна при него. — Какво става?
— Това познато ли ти е? — Джордж вдигна тъмния куфар.
Щом светлината го освети, Декстър ахна.
— Прилича на моя! — извика той. — Не мога да повярвам, че си го намерил. Бях се отказал от него.
Джордж сви рамене.
— Надявах се да е твоят — каза той. — Но не бях сигурен. На табелката пише Декстър Стъбс. Казах си колко ли Декстъровци може да има на този остров?
Декстър замръзна. Последното парченце от пъзела падна на мястото си в съзнанието му с оглушителен тътен.
— Декстър Стъбс? — каза Арц. Гласът му сякаш отекна по целия плаж. А може би само в главата на Декстър… — Ти Декстър Стъбс ли си, или Декстър Крос?
— Аз… — гърлото на Декстър отново пресъхна, но този път беше сигурен, че никаква вода не може да му помогне. Истината го помете, толкова ясна и недвусмислена, че Декстър не можеше да повярва, че досега не е могъл да си я спомни. — Аз… мисля, че това е истинското ми име. Декстър Стъбс.
Декстър стисна очи. Сега, след като истината излезе наяве, не знаеше дали може да я понесе. Нищо чудно, че се беше опитал да я забрави. Нищо чудно, че се беше опитал да изтрие миналото и да започне начисто на този остров.
Когато отвори очи, Буун разтриваше брадичката си и го гледаше изумено. Арц и Джордж го гледаха с нескрито любопитство. С крайчеца на окото си Декстър мерна Шанън, която идваше към тях. Клеър и Чарли също гледаха към него, сякаш се питаха за какво беше цялата тази шумотевица. Декстър безпомощно погледна Арц. Подозрение и недоверие ли виждаше в очите му?