— Сега, след като си спомни останалата част от истинския си живот, спомни ли си дали приятелката ти е била в самолета? — попита Буун.
Декстър поклати глава.
— Не съм сигурен — каза той. — Знам само, че досега не съм намерил ни вест, ни кост от нея на острова.
Буун кимна.
— Лоша работа, човече.
— Да — Декстър въздъхна и се загледа в огъня. — Ще трябва да почакам да ни спасят и тогава ще видя какво ще правя.
Започваше да си дава сметка, че винаги ще има неща, които не знае или не разбира. Може би така беше замислен животът.
„И може би можем единствено да търсим истината — каза си той и замислено потърка белега си. — Каквото и да ни струва това.“