Декстър премига към тъмнокосия мъж, който бе изрекъл тези думи, и се запита защо му се струваше толкова познат. И той ли беше седял в неговия отсек от салона на самолета?
И тогава се сети: това беше непознатият, който му бе помогнал веднага след катастрофата, онзи, който беше взел за самия себе си. Всъщност двамата нямаха нищо общо един с друг, с изключение на възрастта, деляха ги няколко години разлика.
Декстър се почувства неловко, трябваше да каже нещо, макар че другият мъж като че да не го помнеше. Преди да беше решил какво да прави, хубавата блондинка каза:
— Млъквай, Буун — отсече тя, тръсна глава и изгледа тъмнокосия мъж с неприязън. — В случай че още не си го разбрал, и аз не изгарям от щастие, че съм тук с теб, но това не означава, че цял ден ще рева като малко дете.
— Няма значение, Шанън — намръщи се Буун и се обърна.
— Добре ли сте? — висока млада жена с червеникавокафява коса, събрана на опашка — загрижено гледаше Декстър. — Малко сте блед.
— Добре съм — Декстър се насили да се усмихне. — Прощавайте за недоразумението.
Те продължиха по пътя си, а той смутен се върна на плажа. Толкова беше сигурен, че блондинката е Дейзи…
Дейзи.
Името накара сърцето му да се свие и го изпълни с чувство на вина. Как можа да забрави за Дейзи? През цялото време лежа и спа, а тя може да е ранена… или по-лошо.
— Ей, човече? Добре ли си?
Декстър вдигна очи и си даде сметка, че върви, загледан в земята, и замалко не се е блъснал в някой от другите. Беше афроамериканец с къса козя брадичка, който го гледаше загрижено.
— И-и-извинете — запъна се Декстър и си даде сметка, че още е леко замаян. — Не гледах къде вървя. Извинявайте.
— Няма нищо. Вие ли сте човекът, дето беше в безсъзнание цяла нощ? Синът ми се чудеше дали изобщо ще дойдете на себе си. Между другото, аз съм Майкъл.
Декстър погледна към момчето, което беше видял преди малко, и реши, че това трябва да е баща му.
— Аз съм Декстър. Декстър Крос. Да, сигурно става дума за мен. Но се съвзех. Трябва да намеря един човек — приятелката ми, Дейзи — той завъртя глава, за да огледа плажа, и се олюля.
— Ей! — Майкъл протегна ръка да го задържи. — Не изглеждаш добре, човече. Сигурен ли си, че не искаш да легнеш за малко?
— Нищо ми няма. Трябва само да хапна малко и да намеря Дейзи…
— Да хапнеш — Майкъл се огледа. — Онзи здравеняк, Хърли, отговаря за храната. Мисля, че в момента помага на Джак, но храната е ей там. Ела!
Не след дълго Майкъл му подаде пакет самолетна храна. Декстър седна в сянката на една отломка, колкото да погълне храната. Почти не усети вкуса й. След това изпи цяла бутилка вода.
Храната и водата проясниха съзнанието му. Почувства се по-добре, но мислите му не можеха да се съсредоточат върху нищо друго, освен върху едно: намирането на Дейзи. Той се изправи и огледа оцелелите, които виждаше, но от нея нямаше и помен.
„Разбира се, че няма — каза си той, докато разсеяно чешеше едно ухапване от комар. — Ако беше тук и беше добре, досега щеше да ме е намерила.“
Двама млади мъже, които носеха куп възглавници от седалките на самолета, минаха покрай него. Декстър пристъпи да ги пресрещне.
— Ей! — провикна се той. — Къде са ранените? От катастрофата? Трябва да намеря един човек.
Единият от младите мъже избърса потта от челото си.
— Дано да не е онзи с шрапнела — каза той. — Лекарят е с него в момента. От това, което чух, няма голяма надежда.
— Стига, Скот — обади се другият. — Недей да го плашиш — той погледна Декстър. — Не е онзи с шрапнела, нали?
— Изобщо не е „онзи“ — отвърна Декстър. — Момиче е. Търся приятелката си, Дейзи. Хубава, толкова висока… — той вдигна ръка, за да покаже височината й. — Руса.
Другите двама едновременно свиха рамене.
— Не сме виждали такъв човек сред ранените — каза Скот. — Съжалявам. Проверете сред палатките — той махна с ръка, за да посочи малкото поселение от тенти и други временни заслони, пръснати сред останките.
— Добре, благодаря — Декстър отстъпи назад и закри очи с ръка, а те продължиха по пътя си. Той тръгна към първата палатка и надникна вътре. Вместо Дейзи, намери мъж на средна възраст, половината от единия му крак липсваше.
Изтръпнал, Декстър продължи, преди мъжът да е отворил очи и да го е видял. Той погледна в още няколко палатки, но всичките бяха празни.
Тъкмо се оглеждаше за следващото място, на което да провери, когато мерна мъж с позната физиономия да излиза от тропическата гора в края на плажа. Това беше мъжът, който беше извикал Джак снощи, сети се Декстър.