— Да. И преди да полюбопитстваш отново — не замислям никаква грандиозна лудория.
— Лошо. Някой трябва да поразтърси тази групичка.
Тя отбягна очите му и се отдалечи.
— Е, този някой няма да съм аз.
Колин я проследи с поглед. Около нея се носеше аромат на нещо свежо и сладко — на лимони навярно.
— Искаш ли да излезем някой ден? — изплъзна се от устата му, защото усети, че ще съжалява, ако не го изрече.
Тя спря рязко. Момичето зад бара на кафенето вдигна глава и се усмихна.
— Не го намирам за добра идея — тихо отвърна Уила.
— Попитах те искаш ли, а не дали идеята е добра.
— Смяташ, че са две различни неща?
— В твоя случай, Уила, несъмнено са две различни неща.
Той отпи от капучиното, без да отлепя очи от нея.
— Ще останеш тук само месец. Лекомислено е, дори абсолютно нелепо да си въобразяваш, че за толкова кратко време ще ме убедиш по колко погрешен път съм поела.
Имаше добра интуиция. Веднага схвана замисъла му.
— Предизвикателство ли ми отправяш?
— Не.
Той тръгна усмихнато към вратата.
— Ще се видим, Уила.
— Не и ако аз те видя първа, Колин.
О, да, това определено беше предизвикателство.
Ха! Добрата стара Уила все пак се криеше някъде там…
— Къде беше снощи? Мама изпадна в истерия — каза Пакстън, когато Колин се прибра у дома същата вечер.
Тя се връщаше от работа в благотворителния фонд на семейство Осгуд, за чиито начинания отговаряше. С Колин свиха в алеята по едно и също време — отколешен синхрон, близнашка способност, която понякога й липсваше.
— Съжалявам — каза той и я прегърна през рамо, докато вървяха към къщата. — Не исках да ви тревожа. Заспах на едно канапе.
— Едно канапе? Колко завоалирано! — констатира сестра му.
Тръгнаха към кухнята. Икономката Нола приготвяше вечерята. От години тя беше постоянна величина в Хикъри Котидж. Семейството й работеше за Осгудови от поколения. Нола държеше стриктно на добрите обноски и уважението и Пакстън и Колин никога не я разочароваха. В замяна тя тайно им отпускаше лакомства. Колин спря и затършува из хладилника. Нола изцъка недоволно с език, подаде му едно от рулцата, които тъкмо изваждаше от фурната, и ги изпъди от кухнята.
Колин последва сестра си във вътрешния двор. Тя спря и се обърна към него.
— Изплюй камъчето. Върху чие канапе заспа?
Той отхапа от рулцето и й се усмихна. Обикновено Пакстън му се усмихваше в отговор. Но не и сега.
В антрето вчера бе видял сестра си за пръв път от почти цяла година, когато му беше гостувала в Ню Йорк за седмица, през която отпразнуваха трийсетия си рожден ден. Тогава му разказваше развълнувано как най-сетне ще се изнесе от Хикъри Котидж. Плановете й обаче се провалиха — вмешателството на майка му личеше дори от птичи поглед — и разликата между онази Пакстън в Ню Йорк и тази пред очите му беше поразителна. Неудовлетворението струеше от нея на горещи вълни. Изглеждаше красива и както винаги хладнокръвна, но се бе задържала твърде дълго в къщата на родителите им, понесла върху плещите си абсолютно всичко, което се изискваше от един Осгуд. Отчасти по негова вина. Защото я остави да се справя сама. Разбираше какво очакват от него. Пакстън — също. Но тя се беше нагърбила с отредената й роля. Той пожела да постигне нещо лично свое, да докаже, че наистина може да съществува извън Уолс ъв Уотър. За Пакстън не съществуваше нищо отвъд Уолс ъв Уотър.
— Хайде — настоя тя. — Кажи ми! Моля те.
След малко той сви рамене и отвърна:
— Върху канапето на Уила Джаксън.
Пакстън го изгледа изненадано.
— Не знаех, че сте приятели с Уила.
— Не сме — каза той и довърши рулцето на две хапки. — Вчера я видях да изпуска нещо, но не успях да я догоня, та реших да й го занеса у тях. Не си давах сметка колко съм изморен. Мисля, че я смутих.
Пакстън се засмя. Рядко се случваше напоследък.
— Разкажи ми за Уила.
Той скръсти ръце и се облегна върху бетонната балюстрада.
Тя намести вечната чанта върху рамото си.
— Какво те интересува?
— Изглежда живее кротко.
— Да — наклони глава Пакстън. — Защо си изненадан? Семейството й винаги е живяло тихо.
— Но Уила беше Жокера!
— Е, и?
Пакстън недоумяваше. Той също.
— Просто смятах, че ще… изпъква повече.
— Пораснала е, Колин. Като всички нас.