— Мария ще ме подкрепи — каза Колин. — Виждала си филцовата шапка, нали?
Мария се засмя.
— Сигурна съм, че е била плод на въображението ми. Чуеш ли, че някъде витаят духове, всяко проскърцване се превръща в призрак.
— Ще разведа Уила горе — каза Колин. — Отключени ли са стаите за гости?
— Да — отвърна Мария. — Приятна обиколка.
Върнаха се във фоайето.
— Зад рецепцията е банкетната зала. Там ще се проведе празненството на Дамския клуб — обясни Колин, докато с Уила се изкачваха по стълбите. Щом стигнаха най-горе, той спря пред портрета на дамата в синьо. — Това е прапрабаба ти Ребека Джаксън. Намерили картината увита в чаршафи в един килер. Истинско чудо е, че крадците не са се докопали до нея.
Уила се взря в жената. Това, значи, беше бабата на баба й. Познаваше ли я Джорджи? Нямаше представа.
— Очите ми са като нейните — каза неволно.
— Знам.
— За пръв път я виждам.
Колин поклати глава.
— Пакстън е трябвало да те включи във всичко това. Не знам защо не го е направила.
— Нямаше да й бъда от полза — каза Уила. — Справила се е страхотно сама.
— Стаите за гости са натам.
Тя го спря, преди да свият по коридора.
— Стига. Видях достатъчно.
— Какво има?
— Нищо. Мястото е великолепно. Благодаря, че ме покани, но наистина трябва да се връщам. Съжалявам, че не успях да ти помогна за заровеното съкровище.
Мислеше, че отдавна го е надмогнала. Не разбираше защо й се отразява така. Понечи да се обърне. И в този миг земята се раздвижи.
Тя се закова на място и срещна тъмните очи на Колин. Изглеждаше объркан като нея.
— Усети ли го? — попита тя.
— Да — сериозно отвърна той. — И не ми харесва.
— Не е… призракът, нали?
След миг той й се усмихна, сякаш е казала нещо остроумно.
После се заспуска по стълбите. Тя го последва навън и установи, че на открито люлеенето се усеща по-силно. Земята громолеше и разклащаше внушителния полилей на верандата.
Колин погледна към мъжете, разкопаващи корените на прасковата, около която се бе образувала огромна яма.
— Прилича на спукан газопровод, но е невъзможно. Тук няма газопроводи. И всички подземни инсталации са маркирани.
Грохотът се засили. Въздухът завибрира на вълни, от които тъпанчетата й запулсираха.
— Каквото и да е, ще избухне. Влизай вътре при Мария — каза Колин и изтича към края на верандата. Заразмахва ръце да привлече вниманието на мъжете край изкопа. — Идвайте! Прибирайте се веднага! — изкрещя им.
Мъжете го погледнаха и не се поколебаха. Побягнаха с всички сили надалеч от ямата.
Бученето се засилваше. Колин се обърна и забеляза, че Уила не е влязла вътре. Стоеше там, подпряла се с една ръка върху стената, за да не изгуби равновесие. За нейна изненада той я сграбчи и я притисна към стената. Минаха няколко секунди. Боботенето се усилваше и тя разбра, че нещо ще се случи. Нещо ще експлодира. Ще се срути. Ще се срине. Нещо ще излезе на бял свят. Стисна здраво клепки и зарови лице в гърдите на Колин, стиснала трескаво блузата му. Ала точно когато достигна връхната си точка, грохотът стихна рязко и наоколо се възцари зловеща тишина. Само полилеят се полюшваше и проскърцваше протяжно.
Колин се отдръпна и двамата с Уила се изгледаха дълго и напрегнато. После се извърнаха едновременно към багера. Ято черно-жълти птички бяха накацали по машината и се взираха в ямата. Един от мъжете приближи предпазливо. Надникна вътре и по лицето му се изписа уплаха.
— Какво има? — извика Колин.
Мъжът побутна каската си назад.
— Ела да видиш.
— Добре ли си? — попита я Колин и я погали по бузата.
Уила кимна и бавно отлепи пръсти от ризата му. Той отстъпи заднишком. Скочи от верандата и тръгна към изкопа. Тя пое дълбоко дъх и го последва.
Колин стигна пръв и надзърна вътре.
— Господи!
— Какво има? — попита тя.
— Мисля, че открихме собственика на куфара — отвърна Колин.
Уила погледна в ямата. Едва след миг осъзна, че онова, което й прилича на голям камък, всъщност не е никакъв камък.
Беше човешки череп.
Шеста глава
Вълшебна приказка
Пакстън пореше повърхността на водата обиколка след обиколка, докато ръцете й започнаха да горят. Плуваше с трескава скорост, сякаш се опитва да избяга от нещо и всеки сантиметър я доближава до свободата. Когато тялото й отказа да й се подчинява, тя се отпусна по гръб във водата. Беше тъмно, но лампите край басейна светеха толкова ярко, че не виждаше звездите. Прииска й се да остане така завинаги, оглушала и изолирана от всичко.