— Хайде, Уила! Предизвиквам те!
— Смяташ, че това стига? Едно предизвикателство?
— Знам, че искаш.
— Не би могъл да знаеш.
— Налага се да импровизирам, докато не ми кажеш какво точно искаш.
При тези думи се плъзна напред и се спусна по влажната скала.
— Колин! — извика тя.
Той се бухна във водата и изчезна за миг. После изплува на повърхността и изтръска глава. От косата му се разлетяха капки. Погледна нагоре към нея.
— Хайде! Водата е чудесна!
— Ще ни арестуват!
Той заплува по гръб, без да я изпуска от поглед.
— Навремето това не те спираше.
Взряна в него, Уила присвиваше пръсти при мисълта колко вълнуващо ще е да се попързаля по скалата. И, да, осъзна, че частица от Жокера все още живее в нея. Сигурно винаги щеше да живее. Прозряла това, тя най-сетне разбра и колко малка е тази частица. Колкото от време на време да я въвлече в някоя неприятност, да задоволи безумната необходимост да усети как сърцето й тупти възбудено, ала недостатъчно да съсипе живота, който си бе създала. Почувства се по-добре, не толкова уплашена от себе си. И не толкова уплашена от Колин и от всичко, което смяташе, че той знае за нея, защото тя самата не бе събрала смелост да се вгледа в себе си.
Обзе я шеметно усещане, че най-после е свободна.
Представи си как сваля обувките си и ги захвърля долу на брега. Как се придвижва до ръба на голямата, гладка скала. Как се плъзва по водата към езерцето и се наслаждава на всеки миг. Представи си как изскача на повърхността, грейнала в усмивка.
И го направи.
След дълго плуване и ласки те най-после се изкатериха върху скалата на брега да се изсушат на слънце. Излегнаха се един до друг, потънали в уютно мълчание. Уила бе почти сигурна, че Колин тайничко се е възгордял от успеха си. Ала се чувстваше твърде добре, за да спори. Скалата я сгряваше, водата ромолеше приспивно, а гората миришеше на мъх и зеленина, на минало и на бъдеще. Не беше природолюбителка, но с това можеше да свикне.
— Исках да те питам нещо — каза Колин.
Уила извърна глава към него. Беше си свалил тениската и голите му гърди изглеждаха смугли и гладки. Очите му бяха затворени и тя го огледа на спокойствие. За пръв път излизаше с толкова висок мъж. И гледката не беше неприятна.
— Да?
— Защо смяташ, че са уволнили баща ти?
Въпросът я изненада.
— Защото оттогава загърби учителската професия.
— Бях там, когато напусна — каза Колин. — И не го уволниха. Напусна по своя воля.
Уила се изправи и се обърна към него.
— Какво?
Колин отвори очи и засенчи с длан лицето си.
— Когато задейства пожарната аларма и спусна плаката, оповестяващ, че ти си Жокера, родителите ми пристигнаха тутакси в училището. Настояха директорът да се извини, понеже аз бях основният заподозрян след онзи случай, когато написа цитата от Огдън Наш пред главния вход. Извикаха и баща ти да се извини. Личеше му колко е разтревожен, че са намесили полицията. Беше ясно, че не му е приятно да е там и да ни се извинява, сякаш е направил нещо лошо. Вече всички бяха разбрали, че си се измъквала безнаказано, благодарение на ключовете и паролите му. Директорът каза на баща ти: „Знам, че не си виновен, задето дъщеря ти е палава. Не те грози наказание“. И баща ти избухна. Каза, че ако аз бях извършил такава пакост и ме бяха спипали на местопрестъплението, нямаше да ме отведат полицаи. Всъщност, докато всички мислели, че съм аз, никой не предприемал нищо заради родителите ми. Чувствал се горд, че си се разбунтувала. Жалко, че не събрал смелост да направи същото, когато бил на твоята възраст. Знаел всичко почти от самото начало. Омръзнало му да живее толкова благоразумно и смятал да захвърли благоразумието по дяволите. И напускал.
Уила го гледаше смаяно.
— Не мога да повярвам…
— Знам — съгласи се Колин. — Но е така.
— Знаел е?
— Очевидно. Реших, че трябва да ти кажа.
— Изглежда ми съвсем абсурдно.
Колин сви рамене и пак затвори очи. Не след дълго се унесе в дрямка. Обвила с ръце коленете си, тя седеше и се питаше как е възможно баща й наистина да е знаел от самото начало за белите й, как е възможно да е казал, че захвърля благоразумието по дяволите. Какво означаваше това? Винаги беше смятала, че животът му го удовлетворява, че е щастлив да следва заръките на баба Джорджи. И смяташе, че се е срамувал от тийнейджърските й простъпки.