Не възнамеряваше да го осведомява, че тя не е спала. Обикновено спеше по гръб — неосъществимо върху канапето, освен ако не се проснеше върху него.
Той застана до нея и я обгърна през кръста.
— Благодаря.
— Нищо не съм направила.
— Напротив. И знаеш ли какво означава това? — Той се приведе й прошепна в ухото й: — Означава, че трябва пак да го направим.
Тя се засмя.
— Добре, но не на канапето. Прекалено съм привързана към леглото си.
Той надникна през рамо.
— Хубаво легло.
Уила го улови за ръката и го поведе натам.
— Много е удобно — каза и седна. — И побира двама.
Колин се приведе над нея и тя се отпусна по гръб. Прав, ала облегнал ръце от двете й страни, той я погледна:
— Уила?
— Да?
— Сутрин е.
— Знам.
— И все още съм влюбен в теб.
Четиринайсета глава
Изгубен и намерен
Същата неделя малко след пладне Пакстън и Уила се срещнаха на паркинга пред старческия дом и влязоха заедно в стаята на баба Осгуд. Уила изглеждаше замислена, но ведра, сякаш заредена с предпазлив оптимизъм. Пакстън се почуди дали настроението й има нещо общо с отсъствието на брат й снощи. Прииска й се да я попита, но реши, че такива неща се споделят само с приятели.
— Как ти се отрази всичко, което баба Осгуд ни разказа в петък? — каза тя. — Не исках да те питам вчера пред Себастиан и Колин.
— Добре. А на теб?
Уила я погледна, присвила загрижено вежди.
— И на мен — излъга Пакстън. — Ала се притеснявам малко какво ли ще научим днес?
— Е, по-зле няма накъде, значи ще е по-добре, нали?
— Да — отвърна колебливо Пакстън, но наистина й се искаше да повярва. Време беше щастието да й се усмихне.
Носеше на баба Осгуд кутия с шоколадови бонбони, въпреки че майка й бе забранила. Омръзнала й беше ролята на буфер между Агата и снаха й, които се счепкваха като змия и мангуста. Битката си беше тяхна, не нейна. Имаше си достатъчно грижи.
Подаде бонбоните на баба си и се настани на канапето до нея. Приседна предпазливо, да не би Агата, която тежеше колкото обжарена хартия, да се разлети във въздуха. Уила седна на стола срещу тях.
Агата погали кутията с шоколадови бонбони в скута си. Първите й думи бяха:
— Ако полицията нарочи Джорджи, искам да им разкажете какво ви обясних.
— Не мисля, че са я набелязали — каза Уила. — Уди Олсън не ми се е обаждал повече. А на теб? — обърна се тя към Пакстън.
— Не.
— Не ме интересува какво мислиш — сряза я Агата. — Ако се стигне дотам, обещайте ми да им разкажете!
— Спокойно, бабо. Обещаваме.
— Добре… — потупа пак бонбониерата Агата.
— Празненството е този петък — каза Пакстън. — Искам да дойдеш.
— Пфу! Глупави момичета!
— С Уила забелязахме, че сте основали клуба горе-долу по същото време, когато Тъкър е изчезнал. Съвпадение ли е?
— Не, не е. Съвпадения не съществуват. В нощта, когато го погребахме, обещах на Джорджи винаги да съм до нея. Тя беше уплашена. Беше бременна. А аз — решена да й помогна на всяка цена. На другия ден събрах четирите ни най-добри приятелки и им казах, че Джорджи се нуждае от нас. Не им разказах всичко, но градът някак си бе усетил, че Тъкър го няма. Все едно се разбуждахме след дълъг сън. Шестте основахме Дамския клуб с една-единствена цел — да помогнем да Джорджи. Обещахме никога повече да не си обръщаме гръб. Дори да се страхуваме, дори да ни дебне опасност, зарекохме се да я посрещаме заедно, защото никой друг няма да се застъпи за нас. Семейството на Джорджи не й помогна. Целият град виждаше как се отнася Тъкър с нас, как ни насъсква една срещу друга, но никой не понечи да спаси сърцата ни. Решихме да създадем женско общество, където жените да се чувстват закриляни. По онова време клубът значеше много за нас. Не е като сега.
— Какво го промени толкова много? — попита Пакстън.
Напоследък клубът й вдъхваше смесени чувства и разкритията от миналото разколебаха още повече представата й за нейната роля в него.
— Промени го животът — отвърна Агата. — Джорджи напусна клуба след около десет години, когато и останалите от нас се сдобиха с деца и семейство. Тогава започнахме да използваме клуба като арена за надпревара. Чий готвач е най-добър? Чий съпруг печели повече? Джорджи живееше съвсем различно и явно се е почувствала отхвърлена. Аз обаче спазих обещанието си. Винаги й протягах ръка. Ала тя спря да моли за помощ. С Хам обаче бяхме близки и той идваше при мен на своя глава.