— Какво означава това?
— Означава, че не съм гей, Пакс — отвърна той.
При тези думи кожата й сякаш запламтя.
— Когато постъпих в колежа, започнах да посещавам терапевт, който ми помогна да осъзная много неща. Най-добрите, най-толерантните хора, които познавах, бяха хомосексуални. Но това беше губеща позиция за мен, защото дълбоко в себе си не бях като тях. Започнах да излизам с жени и дори се влюбих веднъж-дваж. Но не се получи, защото никоя от тях не ме разбираше — възприемаха ме като платоничен приятел или си мислеха, че ме вкарват в правия път. Интересни години бяха, но не бих искал да се повторят. Стигнах дотам, че ми омръзна да се опитвам да се отбранявам. Ужасно е да се налага да защитаваш начина си на живот или в кого се влюбваш. Затова преди около пет години реших повече да не намесвам сексуалността си в никакви отношения. И това решение улесни много живота ми. Докато не те срещнах.
Тя стана. Нямаше да се разплаче. Независимо колко й се искаше.
— Каква игра играеш с мен? Не заслужавам това, Себастиан!
Опита се да мине покрай него, ала той я сграбчи за ръцете и я принуди да го погледне.
— Не играя игра — заяви с кратки и отмерени думи, които сякаш се срутваха от скала.
— Защо тогава ми разказваш всичко това?
Той я пусна. Тя се олюля леко.
— Защото те обичам. Дълбоко, първично и ужасяващо. И не знам какво да правя. Когато ме целуна, се почувствах както никога досега.
Тя се уплаши. Толкова ясно прозря всичко.
— Защо тогава ме възпря?
Той прокара пръсти през косата си.
— Защото се придържах към убеждението си, че сексът само помрачава добрите връзки.
Тя преглътна.
— А сега?
— Миналото ми винаги ще остане с мен. То е част от мен. Не мислех, че на този свят има човек, който ще узнае всичко за мен и въпреки това ще ме обича. Докато не срещнах теб. Обичам те, Пакстън, и искам да бъда с теб завинаги, ако и ти ме искаш.
Само преди няколко седмици тя беше в същата роля. Знаеше какво е да стоиш пред някого и да умоляваш за любов, да се опитваш да го притеглиш към себе си със силата на собственото си желание, сила толкова могъща, че би могла да те убие. Не се замисли нито за секунда. Знаеше само, че не иска той да се почувства като нея. Протегна ръце към него и го целуна. Прегърна го, сякаш от това зависи животът й. Той я притисна до стената и главата й се блъсна в камъка, но тя не спря. Задърпа сакото му, докато най-сетне го съблече, и после улови вратовръзката му. Ръцете им бяха навсякъде, пречкаха й се. Пръстите на босия й крак се заплетоха в маншета на панталоните му и тя изгуби равновесие. Полетя надолу и го повлече след себе си.
Себастиан се изтърколи върху нея. Тя протегна ръце да върне устните му върху своите. Той обаче се възпротиви.
— Трябва да го кажеш — помоли, останал без дъх.
Тя го погледна объркано.
— Да кажа какво?
— Че ме искаш.
Ненадейно в ума й изплува списъка от гимназията.
— Ти си всичко, за което някога съм мечтала, Себастиан.
Той я целуна отново и тя заразкопчава ризата му. Едното копче се откъсна и Пакстън го чу как изтрака върху голия под.
— Тук ли ще го направим? — попита Себастиан, без да отлепя устни от нейните. — Да отидем ли у дома?
— Не. Тук. Сега.
Пакстън усети как устните му се извиват в усмивка.
— Поне съм сигурен, че не ме обичаш заради мебелите ми.
— Не смей да ми носиш онази броня!
Той вдигна отново глава.
— Уила ти е казала?
Пръстите й се сплетоха в косата му.
— Казва ми някои неща, а други спестява.
Като например, че Себастиан щеше да дойде тук.
Той вдигна вежди.
— Обменяте опит?
— Да.
— Значи трябва да се постарая.
Тя се поколеба.
— Вече е прекрасно — прошепна.
След час Пакстън се събуди от звъна на мобилния си телефон. Пресегна се над Себастиан към чантата си, но не успя да намери телефона. Изсипа всичко върху пода и затършува из купчината.
Усети как Себастиан я гали леко по гърба.
Погледна екрана на телефона. Беше Мария, управителката на Блу Ридж Мадам. Бяха се уговорили да се срещнат преди час, за да уточнят последните подробности около празненството. Пакстън простена, остави телефона и се обърна към Себастиан.
— Трябва да тръгвам.
— Добре.
Той седна и се облегна на стената, присвил чело.