Бъдещето зависеше изцяло от тях.
Когато се зазори, Пакстън и Уила все още будуваха, вдигнали крака в скутовете на Себастиан и Колин, които пък бяха обронили глави върху масата. През раменете на Колин висеше сребрист гирлянд, а зад ухото му беше пъхнато цвете. Уила го беше накичила, докато спеше. Чуваше го как похърква леко.
Пакстън я погледна и тя се засмя тихо.
— Въпреки всичко го искам — прошепна.
Пакстън свали крака от скута на Себастиан и стана.
— Ще поръчам да ни донесат закуска. Гладна съм. А ти?
— Умирам от глад. Да ги събудя ли? — попита Уила.
— Още не — понечи да се отдалечи Пакстън, но спря. — Уила?
— Да?
— Радвам се, че дойде снощи. Радвам се…
Не успя да довърши изречението, но Уила я разбра.
— Спасих те — каза тя. — И съм твоя за цял живот.
Когато Пакстън излезе, Уила затвори очи. Опита се да си представи бъдещето. Защо не, щом зависи изцяло от нея?
Представи си как от днес нататък, срещнат ли се случайно на улицата или в някой магазин, с Пакстън ще се усмихват, сякаш знаят тайна, известна само на тях. Баба Джорджи ще бъде тук, защото бъдещето й изглеждаше невъзможно без нея. Знаеше, че някой ден тя ще си отиде, ала засега, в бъдещето, което Уила създаваше, баба Джорджи присъстваше неотменно. Агата ще продължава да се грижи за нея, а те ще й подаряват колкото шоколади поиска. Няколко години с Колин ще живеят ту в Ню Йорк, ту в Уолс ъв Уотър. Докато ги няма, Рейчъл ще отговаря за магазина и ще задълбочава науката си за кафенето. Сигурно ще публикува книга с откритията си и ще изкове термина кафелогия. Уила и Колин ще се завърнат у дома завинаги, когато Уила забременее. Бременна. Смела представа, но сърцето й се сви развълнувано, сякаш планираше най-голямото и най-красивото приключение. Себастиан и Пакстън вероятно ще се оженят веднага и Пакстън ще роди набързо три деца. Толкова силно се привличаха. Въпреки семейството и децата, Уила и Пакстън ще се чуват по телефона почти всяка вечер, дори просто за да си пожелаят лека нощ. Понякога Уила ще разбира, че е Пакстън, преди да е чула и дума. Ще лежи до Колин, заспал непробудно до нея, телефонът ще иззвъни, тя ще вдигне слушалката и ще каже:
— Лека нощ, Пакстън. Тук съм винаги, когато ти потрябвам.
Бяха разбрали, че такова е истинското приятелство.
Бяха разбрали, че усмихне ли им се щастието да го намерят, трябва да го пазят.
Да го пазят и да не го оставят да отлети.
Уила отвори очи и видя, че Колин се е събудил. Косата му беше разрошена, а очите — замъглени от съня. Усмихна й се и погали нежно краката й. Унесено и щастливо каза:
— Сънувах удивителен сън.
— И аз — усмихна му се в отговор тя.