— И как приемаше това съпругът й?
— Боби е… — Грейс замълча и се разтовари от напрежението с бърз, доволен и много приятен смях. — Ако намеквате, че Боби, бившият й съпруг, я е проследил до моята къща, убил я е, разбил е всичко и си е отишъл, подсвирвайки си, не можете да грешите повече. Той е една душица. И съм сигурна, че в момента, докато си говорим, е в Англия. Много обича тениса и никога не пропуска Уимбълдън. Лесно можете да проверите.
Така и щеше да направи, помисли Сет и си го записа.
— Някои хора намират убийството за отблъскващо, когато го извършват лично, но не и от разстояние. Те просто си плащат за услугата.
Този път тя въздъхна:
— И двамата знаем, че не Мелиса е била мишената, лейтенант. Мишената съм била аз. А тя е била в моята къща. — Неспокойно се изправи, с грациозно и женствено движение, отиде до миниатюрния прозорец и се загледа в унилия пейзаж отвън. — Два пъти се е случвало да се настанява в къщата ми в Потомак, когато ме е нямало. Първия път го изтърпях. Втория път се беше възползвала от удобствата там малко прекалено ентусиазирано като за моя вкус и се скарахме. Отиде си намусена, а аз си прибрах резервния ключ. Трябваше да сменя ключалката, ала никога не ми е минавало през ума, че Мелиса ще си направи труда да извади копие.
— Кога за последен път сте се виждали или говорили?
Грейс въздъхна. През главата й прелетяха дати, събития, безсмислени светски среши.
— Преди около месец и половина, може би два. В един фитнес център. Засякохме се в сауната и не говорихме много. Никога не сме имали кой знае какво да си кажем.
Сега тя съжаляваше за това, осъзна Сет. Мислеше за изгубените или пропуснати възможности.
— Би ли отворила на някой, когото не познава?
— Ако този някой е бил мъж и поне малко й е харесал, да. — Грейс се извърна, уморена от разпита. — Вижте, не знам какво повече мога да ви кажа, с какво друго мога да ви бъда полезна. Мелиса беше лекомислена, често нахална жена. Хващаше се с всякакви странни мъже по баровете, когато й се приискаше. Онази нощ е пуснала някой да влезе и заради това е умряла. Каквато и да е била, не е заслужавала заради това да умре. — Разсеяно приглади косата си, като се опита да проясни мислите си. Сет просто седеше и чакаше. — Може би той е настоявал тя да му даде диаманта. Мелиса не го е разбрала. Платила си е за това, че е влязла в къщата ми без разрешение, за лекомислието и нахалството си. А диамантът е отново у Бейли, където му е мястото. Ако още не сте говорили с доктор Линструм тази сутрин, мога да ви съобщя, че в момента тя има среща с него. Не знам нищо друго, което мога да ви кажа.
Сет я изгледа студено. Ако не вземаше под внимание връзката с диамантите, можеше да бъде и иначе. Две жени, които цял живот са се карали. Едната се връща неочаквано и намира другата в своя дом. Скандал, стигащ до бой. И едната накрая се хвърля от втория етаж в басейна от стъкло.
Другата не изпада в паника. Тя разбива собствения си дом, за да се прикрие, после се качва на колата си и заминава, за да се отдалечи от местопрестъплението.
Дали бе достатъчно опитна актриса, за да изиграе този потрес, тези неподправени емоции, които бе видял изписани на лицето й предишната нощ?
Той мислеше, че да.
Но въпреки това не се получаваше. Имаше я неоспоримата връзка с диамантите. И освен това бе съвсем сигурен, че ако Грейс Фонтейн бе предизвикала падането на братовчедка си, щеше да може и да вдигне телефона и хладнокръвно да се обади в полицията, за да съобщи за убийството.
— Добре, засега това е всичко.
— Е — въздъхна тя с облекчение, — не беше толкова зле, нали?
Сет се изправи.
— Ще трябва да ви помоля да останете на разположение.
Грейс отново пусна в ход чара си.
— Аз съм винаги на разположение, хубавецо. Питай когото искаш. — Взе чантата си и тръгна с него към вратата. — Кога ще мога да си оправя къщата? Искам колкото е възможно по-скоро да приведа всичко в ред.
— Ще ви уведомя. — Той погледна часовника си. — Когато прегледате вещите си и установите какво липсва, бих искал да се свържете с мен.
— Точно това имам намерение да направя в момента.
Сет за момент смръщи вежди, като прецени отговорностите. Можеше да изпрати някой да отиде с нея, ала предпочиташе сам да се заеме с това.
— Ще ви следвам.
— Полицейска защита?
— Ако е необходимо.
— Трогната съм. Защо да не те закарам, хубавецо?
— Ще ви следвам — повтори той.
— Както искате — съгласи се тя и го погали по бузата. Очите му леко се разшириха и железните му пръсти се затвориха около китката й. — Не обичате ли да ви глезят? — измърка Грейс, изненадана, че сърцето й прескочи и се втурна в бяг. — Повечето домашни любимци обичат.