Сет гледаше как колата й се отдалечава в дъжда. Щеше да има друг път, призна той, ако не по друга причина, то защото не й бе показал снимката. Сърце не му бе дало да я направи още по-нещастна тази вечер.
Чувства, мислеше Сет, докато вървеше към своята кола. Грейс ги имаше, и то много. Само му се искаше да може да ги разбере. Влезе в колата си и затръшна вратата. Искаше му се да може да разбере собствените си чувства.
За пръв път през живота му една жена бе стигнала до сърцето му. И го стискаше.
Сет си каза, че не отлага новата среща с Грейс. Сутринта след панахидата бе претрупан от работа. А когато най-после успя да излезе от кабинета си, се запъти към Емджей. Вярно, че можеше да възложи това на някой от подчинените си. Въпреки че шефът на полицията му бе наредил да води следствието и лично да се занимава с всички подробности, Мик Маршъл — детективът, който бе получил първата информация за случая — можеше да говори с Емджей О’Лиъри.
Сет бе принуден да признае, че му се иска лично да говори с нея и че се надява да измъкне някои подробности за Грейс Фонтейн.
Това бе една уютна квартална кръчма, с тъмно дърво, блестящ месинг, дебело тапицирани столове и сепарета. Следобедната работа не бе натоварена, ала имаше хора. Двама младежи, по възраст вероятно колежани, седяха в едно сепаре над две разпенени чаши и разпалена игра на шах. Един по-възрастен мъж на бара решаваше кръстословицата от сутрешния вестник, а три жени с пазарски чанти, натрупани по пода, се смееха, надвесени над чашите си. Барманът погледна удостоверението на Сет и му каза, че шефката е горе в кабинета си. Сет я чу, преди да я бе видял:
— Виж какво, приятел, ако съм искала ментови бонбони, щях да поръчам ментови бонбони. Аз поръчах ядки за бира. До шест часа искам да са тук. Да, да. Познавам си клиентите. Донеси ми проклетите ядки, веднага.
Тя седеше зад претрупано олющено бюро. Късата й червена коса стърчеше на всички страни. Сет я видя как прокара отново пръсти през нея, остави слушалката и избута настрани купчина фактури. Ако това бе нейната представа за подреждане, помисли той, тя подхождаше на останалата част от стаята — толкова тясна, че едва имаше място човек да се обърне, пълна с кашони, папки, хартии, и един опърпан фотьойл, върху който бе разположена огромна препълнена чанта.
— Госпожице О’Лиъри?
Емджей вдигна поглед, все още смръщила ядосано вежди. Погледът й не се проясни, когато позна посетителя.
— Само това ми липсваше, за да бъде денят наистина прекрасен. Полицай. Слушайте, Бюкенън, имам да наваксвам тук. Както знаете, напоследък изгубих няколко дни.
— В такъв случай ще бе опитам да свърша бързо. — Той влезе в кабинета, измъкна снимката от джоба си и я хвърли на бюрото под носа й. — Изглежда ли ви познат?
Тя сви устни и внимателно се вгледа в гладкото красиво лице.
— За този ли ми говореше Джек? Който е убил Мелиса?
— Случаят Мелиса Фонтейн е още открит. Този мъж е един възможен заподозрян. Познавате ли го?
Емджей завъртя очи и избута снимката обратно към Сет.
— Не. Прилича ми на гадняр. Грейс позна ли го?
Той леко наклони глава и това бе единственият външен признак за интерес.
— Тя познава ли много мъже, които приличат на гадняри?
— Прекалено много — изсумтя Емджей. — Джек каза, че сте дошли на панахидата снощи, за да покажете на Грейс тази снимка.
— Тя беше… Заета.
— Да, това за нея беше тежка вечер. — Емджей разтърка очи.
— Очевидно, макар отначало да изглеждаше, че се справя много добре. — Сет погледна отново към снимката и си спомни мъжа, който бе видял да я целува. — Струва ми се неин тип.
Ръката на Емджей се отпусна, очите й се присвиха.
— Какво искате да кажете?
— Нищо. — Той прибра снимката. — Ако трябва да определя типа мъже, които й харесват, този не е много по-различен от онзи, с когото Грейс интимничеше снощи.
— Интимничеше? — Присвитите й очи започнаха да изпускат горещи зелени гневни светкавици. — Грейс не интимничеше с никой.
— Около метър и осемдесет и два, седемдесет и пет килограма, рус, с много зъби, с италиански костюм за пет хиляди долара…
Отне й само един миг. Във всеки друг момент Емджей би се разсмяла. Но студеното презрение, изписано на лицето на Сет, я накара да изръмжи:
— Глупав кучи син, това беше братовчед й Джулиън и той се опитваше да измъкне от нея пари, както винаги.