Топла, гладка. Положи я на леглото и почувства как тялото й поддава под нейното. Меко, искащо. Устните й отвърнаха на неговите. Нетърпеливо, щедро.
Гледаха се под светлината. Движеха се заедно. Първо въздишка, после стон. Тя намери мускули, грубата кожа на стара рана, вкуса на мъж. Смъкна панталоните му и пак сложи ръце на раменете му. Когато Сет отново обхвана гърдите й и я привлече по-близо, за да ги вкуси, ръцете й трепнаха, косите й се люшнаха и ги покриха и двамата.
Чувстваше как в нея се надига топлина, как пълзи в кръвта й като треска, докато дишането й стана накъсано. Чуваше се как повтаря името му, отново и отново, докато той търпеливо я издигаше към върха.
Очите й станаха кобалтовосини и го очароваха. Меките й устни трепереха, божественото й тяло потръпваше. Сет продължаваше да ги вкусва, въпреки че нуждата от освобождаване го разкъсваше. Най-накрая я обърна по гръб и, без да откъсва очи от нейните, потъна в нея.
Грейс се изви нагоре в потресено удоволствие, впила юмруци в чаршафите.
— Сет… — Дъхът изгори дробовете й. — Никога… Не така… Сет…
Преди да бе успяла да каже още нещо, той затвори устни върху нейните и я взе.
Когато сънят дойде, Грейс сънува, че е в своята градина в планината, оградена от гори, гъсти, зелени и прохладни. Ружите бяха станали по-високи от нея и цъфтяха в яркочервено и блестящо бяло. Едно ярко колибри пиеше сок от татул. Пъстра весела вълна от петунии и божури, гергини и цинии. Теменугите бяха обърнали екзотичните си лица към слънцето и се усмихваха.
Тук тя бе щастлива, в мир със себе си. Сама, ала никога самотна. Не се чуваше никакъв звук, освен песента на ветреца през листата, жуженето на пчелите, музиката на поточето, бълбукащо по камъните.
Видя как от гората тихо излязоха сърни, за да пият от бавната рекичка. Копитата им бяха скрити в мъглата, обгърнала земята. Светлината на изгрева блестеше като сребро, отразяваше се от росата и улавяше дъгата на омарата.
Грейс доволна тръгна през цветята, като ги докосваше и вдъхваше аромата им. Видя между цветовете нещо да блести, яркосиньо, което сякаш я извика. Спря и вдигна камъка от земята.
В дланта й запулсира сила. Това бе ясно усещане, чисто като вода, силно като вино. Диамантът в ръката й танцуваше под утринната светлина.
Трябваше да го запази, помисли тя. Да го защити. И да го даде.
Когато чу шумоленето в храсталака, се обърна усмихната. Това трябваше да е той, беше сигурна. Цял живот го бе чакала, така бе копняла да го посрещне, да се хвърли в ръцете му и да знае, че те ще се обвият около нея.
Пристъпи напред, а камъкът стопляше дланта й, леките му вибрации се разпространяваха като музика нагоре по ръката и към сърцето й. Щеше да го даде на него, помисли Грейс. Щеше да му даде всичко, което имаше, всичко, което беше. Защото любовта няма граници.
Изведнъж светлината се промени, замъгли се. Въздухът стана студен, прониза го вятър. Сърните до поточето разтревожено вдигнаха глави и като една изчезнаха в гъсталака. Жуженето на пчелите отмря в тътена на гръмотевици, светкавици раздраха натежалото оловносиво небе.
А там, в притъмнялата гора, много близо до мястото, където цъфтяха нейните цветя, нещо се раздвижи крадешком. Пръстите й инстинктивно се свиха около камъка. А през листата тя видя очи, блестящи, алчни. Те я гледаха. Сенките се разтвориха и откриха пътя към нея.
— Не! — Грейс трескаво блъсна ръцете, които я държаха. — Няма да ти го дам. Той не е за теб.
— Спокойно. — Сет я прегърна и я погали по косите. — Това е само кошмар. Отърси се от него.
— Гледа ме… — простена тя, притисна лице в силното му голо рамо, вдъхна аромата му и се успокои. — Той ме гледа. В гората е и ме гледа.
— Не, ти си тук с мен. — Сърцето й биеше толкова силно, че Сет наистина се разтревожи. Прегърна я по-здраво, сякаш да забави пулса и да спре треперенето, което я разтърсваше. — Това е сън. Тук няма никой друг, освен мен. Ти си с мен.
— Не му позволявай да ме докосва. Ако ме докосне, ще умра.
— Няма. Ти си с мен — повтори той и стопли треперещите й ръце.
— Сет… — Грейс се вкопчи в него и в тялото й се разля успокоение. — Аз те чаках. Бях в градината и те чаках.
— Добре. Сега съм тук. — За да я пази, помисли той. За да я обича. Разтърсен от дълбочината на чувствата, отметна разрошените коси от лицето й. — Сигурно е било лош сън. Често ли сънуваш кошмари?
— Какво? — Тя само се вторачи в него, объркана, уловена между съня и реалността.
— Искаш ли да запаля лампата? — Без да чака отговор, Сет се протегна и включи нощната лампа. Грейс се извърна от блясъка и притисна свитата си в юмрук ръка към сърцето си. — Хайде, успокой се. — Сет улови дланта й и се опита да разтвори пръстите.