— Не искаш да говориш, защото това те измъчва или защото не искаш да споделиш тревогите си с мен?.
Сет я остави до леглото, обърна се и смъкна ризата си.
— Уморен съм, Грейс. След няколко часа съм отново на работа. Трябва да поспя.
— Добре. — Тя потърка с опакото на ръката сърцето си, където я болеше най-много. — Аз вече поспах. Ще сляза долу и ще си поръчам едно такси.
Той преметна ризата върху облегалката на стола и седна да си събуе обувките.
— Щом това искаш.
— Не искам това, но ми се струва, че ти го искаш. — Дори не вдигна вежди, когато Сет запрати обувката си в другия край на стаята, а после се вторачи в нея, сякаш се бе озовала там по собствена воля.
— Аз не правя такива неща — процеди той през зъби. — Никога не правя такива неща.
— Защо? Това винаги ме кара да се чувствам по-добре. — И понеже Сет изглеждаше толкова уморен и толкова слисан от собственото си поведение, Грейс омекна. Приближи се до него и започна да масажира схванатите мускули на раменете му. — Знаеш ли какво ти трябва, лейтенант? — Наведе се да го целуне по върха на главата. — Освен мен, разбира се. Трябва ти да се натопиш в една вана с мехурчета, в която да можеш да се отпуснеш и тя да ти разплете всички тези възли. Ала засега аз ще видя какво мога да направя за тях.
Ръцете й бяха божествени, раменете му под тях се отпускаха.
— Защо?
— Един от любимите ти въпроси, нали? Хайде, легни и ме остави да се заема с този камък, който ти наричаш гръб.
— Просто трябва да поспя.
— Ъхъ. — Бутна го на леглото и коленичи до него. — Обърни се, хубавецо.
— Гледката оттук повече ми харесва. — Той успя наполовина да се усмихне и протегна ръка да си поиграе с краищата на косите й. — Защо не дойдеш тук? Прекалено съм уморен да се боря с теб.
— Ще го имам предвид. Хайде, бъди добро момче, обърни се. — Сет с ръмжене се обърна по корем, още веднъж изръмжа, когато Грейс го яхна и чудесните й ръце започнаха да размачкват гърба му. — Ти, понеже си ти, би казал, че редовният масаж е глезотия. Но точно тук бъркаш. — Натискаше с длани, размачкваше с пръсти. — Дай на тялото си нещо приятно и то ще работи по-добре за теб. Аз всяка седмица ходя на масаж в клуба. Стефан може да направи чудеса с теб.
— Стефан… — Сет затвори очи и се опита да не си представя ръцете на друг мъж върху нея.
— Той е професионалист — сряза го тя. — А жена му е педиатър. Много добре се отнася към децата в болницата.
Сет си помисли за децата и това го размекна. Както и успокояващите й ръце, тихият й глас. През затворените му клепачи се процеждаше слънчева светлина, топла и червена, но още го виждаше.
— Децата бяха в леглата си.
Ръцете й за момент замръзнаха. После Грейс въздъхна дълбоко и тихо и отново започна да ги движи нагоре-надолу по гръбнака му, по лопатките, до врата. И зачака.
— Малкото момиченце имаше кукла, стара парцалена кукла. Още я държеше. Навсякъде по стените бяха закачени плакати от „Дисни“. Всичките приказки с щастлив край. Както си му е редът, когато си дете. По-голямото момиче беше оставило до леглото си едно от юношески списания, които десетгодишните четат, защото нямат търпение да станат шестнадесетгодишни. Така и не са се събудили. Не са разбрали, че никоя от тях няма да стане шестнадесетгодишна.
Тя не каза нищо. Нямаше нищо, което да може да се каже. Ала се наведе напред, докосна устни до гърба му и го усети как издиша накъсано.
— Става ти лошо, когато са деца. Не познавам полицай, който може да се занимава с такова нещо и да не му стане лошо. Майката беше на стълбата. Изглежда, че е чула изстрелите и се е затичала към децата си. А след това той се върнал в хола, седнал на дивана и довършил всичко.
Грейс се сгуши в него, прегърна го.
— Опитай се да поспиш — прошепна тя.
— Остани. Моля те.
— Ще остана. — Затвори очи и слушаше как дишането му става по-дълбоко. — Ще остана.
Но Сет се събуди сам. Докато съзнанието му се проясняваше от съня, се чудеше дали не бе сънувал срещата на разсъмване. Ала още усещаше аромата й — във въздуха, върху кожата си. Все още лежеше с разперени ръце на леглото и обърна глава да погледне часовника, който бе забравил да свали от китката си.
Каквото и друго да ставаше с него, вътрешният му часовник все още бе в ред.
Даде си две минути повече под душа, за да отмие умората и докато се бръснеше, си обеща през следващия си свободен ден да не прави нищо друго, освен да вегетира. А докато си връзваше вратовръзката, се опитваше да си представи, че днес няма да е поредният горещ, влажен ден.
После изруга и прокара пръсти през току-що сресаната си коса, като си спомни, че бе забравил да включи часовника на кафеварката. Минутите, които щеше да изгуби, за да свари кафето сега, нямаше просто да го ядосат, а щяха и да нарушат графика му.