Но това, с което категорично отказваше да започне деня си, бе отровата, която варяха в кафенето.
Толкова се бе вживял в мисълта за кафето, че когато слизаше по стълбите и долови аромата му, който се носеше като песен на сирени, реши, че това е илюзия.
Не само че каничката бе пълна с прекрасна гъста черна течност, а и Грейс седеше до кухненската маса, четеше сутрешния вестник и ядеше кифла. Косата й бе опъната назад и изглежда бе облечена само с една от неговите ризи.
— Добро утро — усмихна му се тя и поклати глава. — Ти човек ли си? Как можеш да изглеждаш толкова официален и страшен след по-малко от три часа сън?
— Навик. Мислех, че си си отишла.
— Казах ти, че ще остана. Кафето е горещо. Надявам се, нямаш нищо против, че си направих,
— Не. — Той не помръдна от мястото си. — Нямам нищо против.
— Ако не ти пречи, ще се помотая още малко, докато си допия кафето, после ще отида у Кейд да се преоблека. После искам да мина през болницата, а след това си отивам вкъщи. Крайно време е. Фирмата за почистване трябва днес следобед да свърши, така че… — Сет продължаваше да я гледа втренчено и Грейс млъкна. — Какво има? — Усмихна се неуверено и се почеса по носа.
Без да откъсва поглед от нея, той взе телефона от стената и натисна един номер от паметта.
— Бюкенън се обажда. Ще закъснея два часа. Лични ангажименти. — Затвори и й протегна ръка. — Да се върнем в леглото. Моля те.
Тя стана и сложи ръката си в неговата. Когато дрехите бяха разпилени нехайно по пода, завивките отново застлани, Сет легна върху нея. Имаше нужда да я държи в ръцете си, да я докосва, да се отдаде за един час на потока от чувства, които Грейс отприщваше. Само един час. И въпреки това не бързаше. Дългите, дълбоки, опияняващи целувки траеха сякаш цяла вечност, нежните милувки се проточваха в безкрайността.
Тя бе тук. Просто бе тук. Отворена, всеотдайна, предлагаща никога несекваща топлота.
Грейс въздъхна треперливо, докато той я докарваше до безпомощност, движейки се нежно и с безкрайно търпение. Всеки път, когато устните им се срещнеха, сърцето й потрепваше в гърдите.
Чуваха се само тихите неуловими звуци на интимността, любовният шепот, преминаващ във въздишки и стонове. И двамата бяха изгубени, потънали в усещанията. Въздухът около тях бе като гъст сироп, в който движенията се забавяха, а удоволствието продължаваше.
Сет се спусна лениво надолу по тялото й, нейните ръце се плъзнаха по гърба му, после по раменете. Тя потрепери от дългия, разтърсваш спазъм. И понеже той имаше нужда от това не по-малко от нея, Грейс отпусна ръце и го остави да я вземе където пожелае. Кръвта й пулсираше горещо, а от горещината кожата й се покри с роса от страст. Дланите му се плъзгаха по нея като по коприна.
— Кажи ми, че ме искаш. — Сет обсипа с целувки тялото й.
— Да… — Тя улови бедрата му и го притегли към себе си. — Искам те.
— Кажи ми, че имаш нужда от мен. — Езикът му се плъзна по зърното на гърдата й.
— Да! — Грейс простена, когато леко я засмука. — Имам нужда от теб.
„Кажи ми, че ме обичаш.“ Ала това го произнесе само наум и отново насочи устните си към нейните.
— Сега. — Не откъсваше очи от нейните.
— Да. — Тя се изви да го посрещне. — Сега.
Той проникна в нея толкова бавно, че и двамата потрепериха. Видя как очите й плувнаха в сълзи и почувства, че желанието да бъде нежен бе по-силно от всяко друго.
Целуна я отново, леко, и започна бавно да се движи.
Бе толкова сладостно, че по бузата й се изтърколи една сълза. Устните й затрепериха.
— Не затваряй очи — прошепна той и изтри с устни сълзата. — Искам да ги виждам.
Грейс нищо не можеше да направи. Нежността я разгонваше. Погледът й се замъгли от сълзи и сините й очи станаха тъмни като лятна нощ. Произнесе името му, после го прошепна отново в устните му. И тялото й потръпна на гребена на следващата дълга вълна.
— Не мога…
— Нека да те имам. — Сет пропадаше, пропадаше, пропадаше и зарови лице в косите й. — Нека да те имам цялата.
ДЕСЕТА ГЛАВА
В детското отделение Грейс люлееше едно бебе. Момиченцето бе толкова малко, че едва изпълваше ръката й от лакътя до китката, ала я гледаше с тъмносините очи на новородено.
Порокът на сърцето й бе опериран и прогнозите бяха добри.
— Ще се оправиш, Кари. Мама и татко толкова се бяха разтревожили за теб, но ти ще се оправиш. — Грейс я погали по бузката и й се стори — надяваше се, — че бебето й се усмихна.