Те бяха съвсем различни — по произход, по начин на живот, по цели. Физическото привличане щеше да избледнее или поне със сигурност да се уталожи. Вече си я представяше как се ще отдръпне, когато премине първоначалното вълнение. Ще стане неспокойна, ще започне да се дразни от изискванията на работата му. Той нямаше нито да иска, нито да може да се върти с нея в светските кръгове, които бяха такава неотменна част от нейния живот.
Тя със сигурност щеше започне да се заглежда по някой друг, който ще го прави. Такава красива жена, жизнена, търсена, ухажвана от всички мъже, нямаше да се задоволи всяка вечер да пали свещи на прозорците.
Щеше да направи услуга и на двама им, като забави нещата и се поотдръпне.
Страхливец, чу един подигравателен глас в главата си, но отказа да го чуе и вдигна ръка към блестящото месингово чукало.
Грейс отвори бързо, сякаш само това бе чакала. Стоеше на прага и меката светлина се процеждаше през дългата бяла копринена рокля. От силата й, чиста и езическа, дъхът му спря.
Макар Сет да стоеше с отпуснати ръце, тя се приближи и му разкъса сърцето с целувка за добре дошъл.
— Радвам се да те видя. — Прокара пръст по скулите му, по сенките под очите. — Имал си тежък ден, лейтенант. Влез и се отпусни.
— Нямам много време. Имам работа. — Той изчака и видя проблесналото за миг разочарование в очите й. То му помогна да оправдае това, което бе решил да направи. Ала после Грейс се усмихна и го хвана за ръката.
— Е, тогава да не губим малкото време, което имаш, като стоим в коридора. Не си ял, нали?
Защо не го попита защо не може да остане? Сет усети безпричинно раздразнение. Защо не прояви недоволство?
— Не съм.
— Добре. Седни и пийни нещо. Можеш ли да пиеш, или си официално на работа? — Докато говореше, тя отиде да извади изстудяващото се шампанско от сребърната кофичка. — Във всеки случай, не мисля, че една чаша има значение. А и аз няма да кажа на никой. — Сръчно отвори бутилката и тапата излезе с приглушен празничен гръм. — Току-що извадих закуските, така че заповядай. — Посочи към сребърния поднос върху масичката за кафе и с меко шумолене на коприна отиде да налее две чаши. — Кажи ми какво мислиш. Изтощих до смърт горкия Кейд, докато го карах да мести разни неща насам-натам, но исках поне хола да приведа по-бързо в ред.
Холът изглеждаше като от лъскаво списание за идеален дом. Нищо не бе не на място, всичко бе прекрасно и грееше. Ярки цветове се смесваха с графики, картини и статуетки, които изглеждаха избирани дълго и с невероятен вкус.
Ала Грейс бе направила всичко това за дни, дори за часове. Това, предполагаше Сет, бе силата на богатството и възпитанието.
И въпреки това стаята не изглеждаше студена и добре пресметната. Изглеждаше гостоприемна и щедра. Меки повърхности, меки ъгли, с дребни подробности, във всяка от които прозираше Грейс. Старинни бутилки с цветове на скъпоценни камъни, порцеланова котка, заспала на топка, пищна избуяла папрат в медна саксия.
Вдигна глава и забеляза здравия блестящ парапет на балкона.
— Виждам, че си го поправила.
Нещо не е наред. Това бе всичко, което успя да помисли Грейс, докато му подаваше чашата.
— Да, исках да го направят колкото може по-бързо. Това и новата охранителна система. Мисля, че ще я одобриш.
— Ще я погледна, ако искаш.
— Повече искам да си починеш. Дали да не донеса вечерята?
— Ти си готвила?
— Не бих постъпила така с теб — засмя се тя. — Но съм специалист по поръчването и подреждането. Опитай се да се отпуснеш, аз веднага се връщам.
Грейс излезе и той погледна към подноса. Сребърна купа с блестящ черен хайвер, малки красиви сандвичи. Обърна им гръб и, хванал чашата си в ръка, се приближи към портрета й.
Когато тя се върна, Сет продължаваше да гледа нарисуваното й лице.
— Бил е влюбен в теб, нали? Художникът.
Грейс си пое внимателно дъх, изненадана от студения му тон.
— Да. Знаеше, че аз не го обичам. Често ми се е искало да го обичах. Чарлз е един от най-милите и внимателни мъже, които познавам.
— Спала ли си с него?
По гърба й полазиха тръпки, ала когато оставяше чиниите върху украсената с цветя и свещи маса, ръцете й не трепереха.
— Не. Нямаше да бъде честно, а аз прекалено много държа на него.
— По-скоро би спала с мъже, на които не държиш?
Не го бе видяла да идва, осъзна тя. Колко глупаво от нейна страна да не го види, че идва.
— Не, но не бих спала с мъже, които мога да нараня така. Щях да нараня Чарлз, ако му бях станала любовница, затова му останах приятел.