Франческо Фиорети
Тайната библиотека на Леонардо
В памет на баща ми, математик и голям философ. Защото всичко се завръща.
Преди началото
Леонардо да Винчи го описва ето така за книгата относно божествената пропорция на Лука Пачоли, „творба, нужна на всички проницателни и любопитни умове“, отпечатана във Венеция през 1509 година: двамата, от преданост към гърците, го наричат икосаедър „с двайсет и шест стени“, а ние – ромбикубоктаедър, архимедово тяло с необикновени свойства.
Двайсет и шестте стени са 18 квадрата и 8 равностранни триъгълника, а трите средни сечения – по дължина, ширина и височина – са осмоъгълни. Известно е, че осмицата и осмоъгълникът са символи на вечността, на възкресението или на новото начало, настъпването на нови времена. Осмоъгълни са купелите и баптистериите, които разтварят вратите към вечния живот, крепостта на Федерико II в Пулия, различни полигонални куполи[1] и капели на херцозите от Ренесанса, както и всички императорски църкви като „Сан Витале“ в Равена и Палатинската капела в Акуисграна, но също и голямата Джамия на Омар в Йерусалим и някои древни янтри от индуистката традиция.
Един мистериозен кристален ромбикубоктаедър виси зад гърба на монаха математик на картината „Портрет на Лука Пачоли“, която днес се съхранява в музея „Каподимонте“ в Неапол, след като в продължение на векове се е пазела в Херцогския дворец в Урбино. За многобройните загадки, витаещи около прочутата и обсъждана картина от 1495 година, както и за други неща, ще стане дума в следващите страници. Но в тях няма да бъде разказано нищо за наскоро построена сграда във формата на ромбикубоктаедър в Минск, в която се помещава – и нищо чудно – Националната библиотека на Беларус, а само ще се спомене мимоходом и като доказателство за загадъчната упоритост на някои човешки пороци.
В Глава 16 от тази книга ще се натъкнем на нещо като ромбикуб на Рубик. За читателите, които искат да вземат активно участие в отварянето на тайния проход отвъд механизма, в магазина Google Play е налично приложението Eicosiexaedron на Давиде Анибали. Но препоръчваме първо да разплетете загадките на „Портрет на Лука Пачоли“, за да стигнете до скрития в него шифър.
Божествената пропорция, определена по този начин от самия францискански математик в творбата му, насочена към проницателните и любопитни умове, е това, което днес наричаме златно сечение и което математиците по онова време наричали обикновено „пропорцията с една средна и две крайни точки“. Мнозина са убедени в неговите магически свойства, дори в днешно време. Няма никакво съмнение, че то стои в основата на тайнствените процеси на сътворение, дело на майката природа.
Не ни остава друго, само да се потопим в тази история, в която главни герои, освен икосаедъ ра, са двама необикновени пионери на съвременността. Истинските факти, изложени в този роман, са много, вероятно толкова са и измислените, въпреки че, уви, вече не е възможно да се докаже тяхната недостоверност. Читателят добре знае, че литературата от всички времена се основава на инверсията на доказателствената тежест.
Предговор
Квинтесенцията, същността на елементите, затворена в душата на човешкото тяло, желае неизменно да се върне при своя първоизточник.
И знайте, че това желание е част от тази квинтесенция, спътница на природата.
Човекът е модел на света.
Трябва да науча умножението на корените от учителя Лука.
Из записките на Леонардо да Винчи
Такъв бе животът и в Сфорцинда – съвършения град, проектиран от Филарете, с формата на осмоъгълна звезда и с кула на всеки лъч, вписана в окръжността и в осмоъгълника, със своите бастиони и могъщи стени. Сега той беше под сериозната заплаха на тъмните и агресивни сили на забравата, на първичния хаос, на забвението, както казват тук. Но вече не остана никой, който да се съпротивлява и да се бори докрай като нас. Само Салаи и аз, един монах и една херцогиня без херцогство – никой друг – сме залостени вътре. За щастие, всичко беше добре подготвено. Врагът щеше да приижда отвред, щеше да насочи от всички страни към стените своите ужасяващи артилерийски оръдия...
Живяхме в пламенно време и сега дойдоха да ни го отнемат. Откраднахме огъня от боговете за втори път, затова нашата участ е да бъдем наказани от олимпийските богове. Събудихме се първи от хилядолетната летаргия. И ето ги и тях: идват да откраднат вечния ни сън. Пристигат, но аз ги разбирам. Бедните наивници! Та ние изобилстваме от сънища, ако там е въпросът. И някой вероятно ще може да ги пресъздаде, ала никой никога не ще ги открадне. Сънищата могат да бъдат заразни като пандемиите, но не се крадат. В най-лошия случай потъват в забвение, както казват тук.
1
В оригинал tiburio – „тибурий“, който представлява особеност на архитектурата на Ломбардия. По същество може да бъде определен като купол с оребрен свод с полигонална форма. – Б. пр.