– Не я одобриха – каза Джан Джакомо, прекъсвайки мислите му. – Беше предназначена за църквата „Сан Франческо Гранде“... – додаде той.
– Там, където съм отседнал временно – отвърна Лука. – И защо не я одобриха?
– Никой не знае какво изобразява и се съмняват, че е еретична.
– Маестро Леонардо неоплатоник ли е?
– Нео какво? Не, какво общо има това? Съмняват се, че е от Ордена на Адемео.
– На кого?
– Не, може би на Амедео... Да, на Амедео, на един францискански монах, починал преди време, някой си Амедео... Мендеш да Силва, португалец, който умрял тук, в Милано, преди петнайсетина години... Майка ми му беше много предана последователка... Този монах Амедео е бил хипогалактик... не, апоплектик...
– Апокалиптик.
– Да, точно... Изглежда, монасите са открили в картината нещо, което може да напомня за идеите на този апо...
– ...калиптик.
– Именно. Открили са идеите на този калиптик и не са приели картината. Обясниха ми, че тя иска да каже, че юдеите и християните са едно и също нещо, религии близнаци. Не разбрах много какъв е проблемът. Картината поставя на една плоскост Христос и свети Йоан Кръстител, тоест християнството и юдаизма... В случая не виждам нищо странно, защото майката на моя учител е юдейка...
Брат Лука замалко не получи удар.
– Наистина ли? Откъде знаеш?
– Тя беше тук... Дойде, за да умре тук. Катерина... Запознах се с нея. Знаете ли, че учителят ми е незаконородено дете?
– Честно казано, не знам нищо за него. Поне не и допреди няколко минути.
– Баща му сер Пиеро е флорентински нотариус. Женил се е три или четири пъти, но учителят ми е роден преди първия брак на баща си, който не можел да се ожени за майка му. И защо? Много просто: майка му била юдейка. Славянска еврейка, ако съдим по външния ѝ вид.
– Тя ли ти каза?
– Не, тя беше много мълчалива жена. Пък и вече много болна, когато дойде. Но се разбираше...
– Празнуваше ли събота?
– Не, само че какво значи това? Вероятно е била покръстена юдейка.
– Какво те кара да смяташ, че е била такава?
– Ако не е била, защо баща му не се е оженил за нея?
Джан Джакомо изобщо не изглеждаше здравомислещо същество и брат Лука не знаеше какво да мисли.
– Навярно просто защото е била селянка – отвърна той.
– А как оценявате факта, че след смъртта на майка си моят учител си беше пуснал брада, според вас бедняк ли е, или юдей? Наполовина евреин, наполовина тосканец, съчетание от прокълнати раси – каза момчето, избухвайки в смях. После, като видя, че събеседникът му не изглеждаше да намира това за много забавно, отново стана сериозен. – Катерина дойде да умре тук. Бедната му майка! Дойде преди три години и след по-малко от година си отиде. Колко много го обичаше! Бяха ѝ отнели сина на петгодишна възраст. И тъй като баща му сер Пиеро, виден нотариус, не можел да се ожени за нея, ѝ намерил съпруг марионетка, Акатабрига[7]. Представете си какъв би могъл да бъде човек, когото всички наричали така. Името казва всичко, нали? Сигурно е бил насилник този Акатабрига. Мисля, че моят учител е преживял много като малък...
– Той ли ти разказа?
Всъщност брат Лука започваше да се отегчава от дързостта на момчето и от факта, че разправяше всички тези истории за своя учител на човек, с когото едва се беше запознал, на един напълно непознат.
– Не, сам стигнах до този извод – отвърна чиракът, – защото е по-непорочен и от девиците, които рисува, защото не спира да ми повтаря: „Внимавай, внимавай с похотливостта“, защото изглежда, че има ужасяваща представа за съвкупленията, страхува се повече от разврата, отколкото от това да бъде подложен на мъчение, обича труповете и изпитва ужас от жените. Такъв човек не е много нормален. Насилвали са го като малък, нали? Няма друго обяснение...