Остана смутен от това, което бе видял, ала продължи да разлиства тетрадката, още я държеше в ръцете си. Забеляза едно малко огледало на масата и реши да си послужи с него, за да провери дали ще може да прочете някои записки. Но тази, на която беше отворил, не гласеше нищо важно. Разказваше за някой си Салаи. Някой си Салаи, който крадеше... „А, ето! – каза си той и прочете: – Крадец, лъжец, твърдоглавец, лакомник.“ Камбаните на близката камбанария на „Сан Готардо“ прекъснаха тези нападки. Остави тетрадката в сандъка, разкайвайки се, че бе направил нещо, което не биваше да прави, макар че беше действал, подтикнат от доброжелателно, а не от злонамерено любопитство. Бе дошъл да се запознае с маестрото, който, както изглеждаше, желаеше присъствието му в Милано. Имаше време, щеше да мине пак утре. Сега трябваше да се връща в „Сан Франческо Гранде“.
Излезе от ателието и извика:
– Салаи!
– Откъде знаете, че... – поде момчето.
– Че се казваш Салаи ли? Разбрах по това, че незнайно как, ми отмъкна очилата от джоба.
– Аз? Не, защо да го правя? Сигурен ли сте, че бяха у вас?
– Ти сам се увери, когато гледах картината „Мадоната на скалите“.
– Може да са паднали от джоба ви. Нека да видим.
Брат Лука с удоволствие се съгласи на този фарс, надявайки се, че чиракът, макар и без да признава, че му беше откраднал очилата, ще ги измъкне поне за да се защити от обвинението в кражба. Така и стана. Не след дълго, като се престори, че претърсва място, откъдето монахът изобщо не бе минавал, момчето каза, че ги е намерило.
– Предай на маестро Леонардо, че съм идвал и че ако иска, може да ме открие в „Сан Франческо Гранде“. Не дойде ли, пак ще намина и ако не го намеря, ще ида при доминиканците и ще ги помоля да ме пуснат. Разбра ли? Помниш ли как се казвам?
– Лука Пачоли, как да не помня?
Монахът слезе по стълбите. Не знаеше дали момчето е лакомо, но със сигурност беше крадец, лъжец и твърдоглавец. И бе убеден, че от всички неща, които му беше разказало за своя учител, няма нищо вярно.
068 в „Хрониката“
061 в Библията
119 в „Аритметиката “ на учителя Лука
248
Помоли учителя Стефано Капони, който живее при рибарника, да ти даде „De ponderibus“[8] на Евклид. Относно силата „De moto “[9] от Алберт Парво Саксонски и „Commento“[10] от Алберт Велики относно книгите по физика на Аристотел – „De coelo et mundo“[11]. Алгебрата на фамилията Марлиани, написана от Марлиани-баща. Помоли учителя по смятане да ти покаже как се изчислява лицето на триъгълник, а учителя Фацио да ти даде книгата за пропорциите на Ал-Кинди.
Палто с качулка за Салаи:
4 лакътя сребрист плат 15 лири 4 жълтици
зелено кадифе за украса 9 лири
ленти 9 жълтици
илици 12 жълтици
изработка 1 лира 5 жълтици
лента за предната част 5 жълтици
ушиване 26 лири 5 жълтици
Тук има 13 монети. Салаи краде парите.
В понеделник купих 46 лакътя платно, 13 лири, 14 жълтици и половина.
Абак[12]
Плиний
„De re militari“[13]
„ Deca prima "[14]
„ Deca terza“
Гуидоне[15]
„Morgante“[16]
Епистоларните творби на Овидий
Епистоларните творби на Филелфо
8
„За тежестите“. Тук и по-нататък в текста преводът на заглавия от латински е мой, Дякова, М. – Б. пр.
13
„За военните въпроси“ – има няколко книги с това заглавие през XIV–XV в. Тук най-вероятно става дума за труда на
14
Първа част от сборника Ab urbe condita („От основаването на града“) на Тит Ливий, състоящ се от 142 книги,