„Spera“[17]
„Facetie“[18]от Поджо
„ Vita de’ filosafi “[19]
Псалми
„De immortalità d’anima “[20]
Баржа
„Driadeo“[21]
Петрарка
O Moro io moro se non amori di tua moralità mia vita amara.[22]
Въглен
Креда
Пера
Восък
Намери череп
Горчица
Ботуши
Ръкавици
Гребен
Кърпи за лице
Снабди се с „Perspectiva “[23], „De ponderibus“ и „De coelo et mundo “ от Биаджо Пелакани. Математиката на Витело в библиотеката в Павия. От месер Фацио Кардано книгите на Джовани Таверна. Снабди се с изобретенията на Херон и Филон и с книгите за водата, Евклид на достъпен език и абака на Сасето.
Черен флорентински кон на месер Мариоло, голям кон, има хубава шия и много красива глава. Бялата кранта на соколаря има хубави задни крака: стои на Порта Комазина.
Вчера на вечеря у Галеацо Сансеверино. Салаи яде за двама, върши бели за четирима. Чупи три купи, разлива вино по покривката, после идва да се храни с важните гости.
Крадец, лъжец, твърдоглавец, лакомник.
4
На следващия ден Леонардо не отиде в „Санта Мария деле Грацие“. Заради влажността през последните дни имаше усещането, че цветовете, които беше направил до този момент, нямаше да се запазят. Щеше да използва синия цвят както за одеждите на Христос, така и за Юда, но за Юда щеше да прибегне до азурит, за Исус – до трийсет пъти по-ценното ултрамариново синьо. Нито един от двата пигмента не се препоръчваше за рисуване върху влажна основа. Свързващото вещес тво с времето щеше да промени цвета си. Трябваше да пробва различни масла – орехово масло или смола от кипарис – или пък друга дозировка, затова беше прекарал сутринта в експерименти с нови смеси в Корте Векия. После, след като получи резултат, който му се струваше задоволителен, обядва и в ранния следобед реши да върне посещението на Лука Пачоли. Пристигна в храма на францисканците и попита абата брат Амедео – единствения човек в манастира, с когото бе запазил добри отношения след всичко, което се случи с конгрегацията „Кончеционе“. Брат Амедео беше монах от Калабрия, леко закръглен и нисък и винаги в добро настроение, но този път му се стори доста нап регнат. Беше го посрещнал с обичайната сърдечност, ала не му се видя много весел. Абатът му съобщи, че монасите, включително математикът от Сансеполкро, са се събрали в библиотеката, за да обсъдят крайно неотложен въпрос, че не би могъл да му каже нищо повече и че ще го съпроводи до стаята на монаха, където може да го почака, докато той отиде да го извести за посещението.
Така Леонардо влезе в килията на математика. В нея имаше походно легло, пейка за коленичене при молитва пред едно разпятие, писалище до стената, етажерка за книги и един сандък под прозореца, през който се виждаше манастирският двор. Обзавеждането включваше само най-необходимото не само за учен, но и за францисканец. Изправен върху писалището, просто опрян о стената, стоеше портрет на монах и най-вероятно това беше самият той – Лука Пачоли. До него бе нарисуван млад добре облечен благородник. Пред монаха имаше две книги – една затворена и една отворена, малка черна дъска, на която беше начертан триъгълник, вписан в окръжност, висящ от тавана твърд кристал и додекаедър от дърво, поставен върху затворената книга. Започна да анализира творбата с очи на опитен познавач. Прочете надписа върху затворената книга: LI. R. LVC. BVR., „Книга на преподобния Лука ди Борго“. Това беше „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“ – екземпляр, достоен да бъде подарен на принц, по-добре подвързан от този, който му бе продал Кардано. Същият екземпляр, нарисуван на картината, се намираше физически пред нея, сложен на бюрото. След това прочете надписа върху свитъка до книгата: IACO. BAR. VIGENNIS P. 1495, „двайсетгодишният Якопо ди Бартоло, или Ди Бартоломео, или Барбариго, или Барбаро, или Ди Барбарано (ме) нарисува през 1495 година“.
„Последовател на Антонело“, помисли си. И ако авторът наистина беше на двайсет, определено заслужаваше внимание. Много му харесаха отблясъците по кристала, в който се виждаше три пъти отражението на прозореца отляво – прозорецът не фигурираше на картината, но отраженията показваха три пъти образа на разкошен дворец. После се концентрира върху фигурата на францисканеца и неговото изражение. Затвори едното си око, повдигна ръка и с нея закри първо лявата, после дясната половина на лицето на монаха. Както си и мислеше: лявата (дясната половина на математика) се усмихваше, а другата излъчваше тъга. Обърнатата към светлината и кристала беше лъчезарна, а тази откъм тъмнината и дървеното тяло – мрачна. Добра идея, каза си. Беше ясно, че картината изразяваше Платонова представа за математиката като средство за издигане от мътната и лепкава тиня на материята към светлата чистота на абстрактните форми. Ключът се криеше в двете твърди тела – едното, чиито стени бяха квадрати и триъгълници, и другото, додекаедъра с дванайсет петоъгълни стени. Едното – прозрачно, другото – непроз рачно, едното – висящо във въздуха, другото – тежко, поставено върху затворената книга, едното – по-близо до сакралността на сферата от другото. Но изцяло му убягваха връзките между двете тела, отворената книга и начертаните върху дъската фигури. На нея имаше и числа, изписани с дребен шрифт и обърнати обратно: сякаш представляваха сбор...
17
17 „Трактат за сферата“ от Йоан Сакробоско (ок. 1195–1256) – най-известният средновековен трактат по астрономия. –
18
18 „Приказките“ от Поджо Брачолини (1380–1459) – сборник с истории, анекдоти и разкази. – Б. пр.
19
„Животът на философите“ – парафраза на народен език на Speculum Historiale („Историческо огледало“), трета част
20
„За безсмъртието на душата“ – философско съчинение от Августин Блажени (354–430), светец и патрон на
22
Стих с игра на думи, в който moro се повтаря с различни значения или като част от дума. В превод: „О, синьор Мавър, аз ще умра, ако вие със своята добрина не обичате моя горчив живот“. – Б. пр.
23
„Перспектива“, или Книга за оптиката, написана от Еразъм Витело (ок. 1220 – ок. 1280), полски монах, теолог, физик, математик, философ. – Б. пр.