– Харесва ли ви? – попита глас зад гърба му.
Той се завъртя и се озова срещу мъжа от картината, съвсем същия.
– Ако изключим начина, по който рисува ръцете, авторът е многообещаващ младеж – отвърна художникът.
Лука Пачоли остана смаян от външния вид на Леонардо. Беше елегантен със своята одежда от пурпурен атлаз под наметалото, което стигаше до коленете му, силна и стройна фигура, сухо лице, гъста и къдрава кестенява коса, разделена на две симетрични половини с път по средата, къса и добре поддържана брада, дълбок и магнетичен поглед. С изключение на брадата – както изглеждаше, беше си я пуснал наскоро, – като се замисли, монахът го оприличи на Витрувианския човек от рисунката, която бе видял предния ден с несъответстващите си квадрат и кръг, което го бе смутило много.
– Не ви харесват ръцете ми?
– Нека да ги стисна и да изразя цялата си радост от факта, че ви виждам тук, сред нас. Ще се чувствате доб ре в Милано. След смъртта на Лоренцо Великолепни Флоренция вече не е фарът на Европа.
Стиснаха си сърдечно ръцете.
– Чест е за мен – отвърна монахът. – Най-вече защото ме осведомиха, че вие сте помолили Сансеверино да ме покани тук. Но кажете ми за ръцете... Не ви ли харесва творбата?
– Напротив – отговори Леонардо. – Това е много добра картина. Художникът, който я е нарисувал, има талант. Къде ви е направена?
– Във Венеция, от двайсетгодишен ученик на един ученик на Антонело да Месина. Та какво казвахте за ръцете?
– Прощавайте – поде Леонардо. – Аз много внимавам с ръцете, стремя се да ги рисувам с маниакална точност, а дясната ви ръка не е съвсем добре очертана, дори заради необичайния начин, по който е хванала писеца. Но що се отнася до всичко останало, това е забележителна творба. Кой е мъжът, изобразен до вас?
– Месер Джовани Гонзага – отговори монахът, – трето дете на Федерико, който е баща на настоящия синьор на Мантуа. Тогава той се намираше във Венеция по чиста случайност и прие с охота да позира до мен. Ще изпратя в Урбино един екземпляр от труда си „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“, който виждате на масата, и картината. Посветих книгата на херцог Гуидобалдо да Монтефелтро, синьор на града, а картината ще подаря на съпругата му Елизабета Гонзага, сестра на Франчес ко, маркиз на Мантуа, и на месер Джовани, младежа от портрета.
– Въпреки това съм сигурен, че именно вие сте дали наставления на художника за символиките, свързани с математиката и геометрията и отразени в творбата. Не съм ли прав?
– Да, така е.
Леонардо посочи с въпросително изражение висящото твърдо тяло.
– Това е икосаедър, архимедово тяло – обясни математикът. – На ширина, дължина и височина има три осмоъгълника с квадратни стени, или, ако извадим всички общи стени: осем плюс шест плюс четири – общо осемнайсет стени, осем ръба на равностранни триъгълници, със страна, равна на страната на квадратите.
– Не е необходимо да ми обяснявате какво означават трите осмоъгълника, защото мисля, че ми е известно – каза Леонардо. – По-скоро не разбирам коя е отворената книга с геометричните фигури на масата. На Евклид, нали?
– Точно така – кимна монахът. – С показалеца на лявата си ръка посочвам осмата теорема в тринайсетата книга от „Елементи“ на Евклид на латински, венецианското печатно издание от 1484 година – най-разпространеното сред италианските математици, които не биха се затруднили да намерят съответната страница.