Подготвихме греди по цялото протежение на градските стени, разпръснахме железни шипове по земята около рова. Всичко беше готово. Катапултите, бомбардите, спингардите[2], метателните машини, скорпионите, серпентините[3]. Наблюдавахме загрижени хоризонта от високите ривелини, от пътеката, обхождаща горната част на крепостните стени. Докато денят ненадейно не настъпи. Сивотата, която се стелеше над отдалечената равнина, този път не беше мъгла, а прах от техните коне.
Погледнах приятелите си в очите и там прочетох същия страх. Да си представиш собствената си смърт, никога не е лесно, нито да мислиш за нея като за завръщане, нито да знаеш, че силата, която ни поддържа живи, жадува за нея като за свое убежище. Обичахме живота и красотата, чувствахме се истински наследници на древните гърци, чиито съчинения преоткривахме. Сега и други отстояват правото си да сънуват същия сън. В добро и в зло ние сме земята на пресечните точки. Идеите и войските, книгите и кралете, думите и народите: на тази земя всичко отминава, а ние не сме нищо друго освен точка на пресичане и кръстопът. Трябва винаги да държим очите си широко отворени и ума си – буден, ако искаме да извлечем енергия от този хаотичен вихър от течения, за да полетим отново.
Имах възможност да използвам удобни и лесни за носене бомбарди, с които да изстрелям буря от залпове, добре наточени хладни оръжия за нападение и защита, катапулти, метателни съоръжения, балисти и други машини с възхитително действие. За няколко часа обградиха цялата Сфорцинда на безопасно разстояние, извън обсег. После приближиха своите артилерийски оръдия и започнаха да обстрелват стените, за да проверят кои са местата с най-малка съпротива. От крепостните кули отвърнахме с радиалните оръдия, изобретени от мен: това е едрокалибрена картечница, която изстрелва откоси топчета с обхват от шейсет градуса във всяка посока, тези метални топчета се отварят във въздуха и разпръскват навред градушка от дребни снаряди... опустошително оръдие.
След два дни обстрел с топове и катапулти, направиха опит за първи щурм с тараните и стълбите. Щом се приближиха до стените ни, железните шипове, които бяхме пръснали навсякъде, проникнаха в подметките им и нараниха стъпалата им. Вторите им редици успяха да стигнат по-напред, затова наводнихме рововете и обсадните им машини затънаха. Под нашите изстрели те напълниха каналите с пръст – действие, което продължи още два дни. Онези, които на третия ден се добраха до стените на града, опряха стълбите на парапетите, без да забелязват скритите греди във вдлъбнатината под назъбените стени. Посредством оси, които ги свързваха през дупките с лост във вътрешността на стените, гредите оттласкваха стълбите и те падаха назад.
Първото нападение беше отблъснато.
Тогава враговете започнаха да насочват обстрелите към западната страна на стените, където зидът като че ли бе на път да поддаде. Успяха да го пробият след още няколко дни оръдейна стрелба и да направят отвор, в неведение за капана. Втурнаха се отново да атакуват като хаотична и разярена тълпа. Видяха как от отвора излизат и произвеждат оръдейни изстрели въртящите се танкове, монтирани на самоходни машини, навити на пружини, които се въртяха и стреляха автоматично до изчерпване на снарядите. Веднага след тях тръгнаха бойните колесници със сърпове, теглени от коне без конници, с механизъм, който завърташе огромните сърпове около прасците на враговете, сечейки краката и разпарчетосвайки телата на падналите в боя.
Виковете на болка бяха силни, а сечта – ужасяваща. Тъмните сили отстъпваха оттатък своите отбранителни линии, оставяйки на бойното поле десетки мъртви и ранени със срязани крака, чиято бавна агония беше мъчение дори за нас. Но те вече бяха направили пробив и не можехме да се съпротивляваме още дълго. Повиках Салаи, също и монаха и херцогинята без херцогство, казах им да се приготвят, както беше по план, да се облекат с дебели дрехи и да дойдат при мен възможно най-бързо на върха на камбанарията на църквата „Сан Готардо “, където бяха подготвени машините, с които да избягаме. Бяхме там и четиримата, когато чухме фанфарите и виковете на последната атака. Сфорцинда беше загубена, но ние вече провирахме телата си в машината, поставяхме ръце върху дръжката и крака в стремената.
2
Средновековно оръдие, използвано за изстрелване на камъни или стрели, вид арбалет. – Б. пр.