– И какво гласи тази теорема?
– Че ако вземем един равностранен триъгълник, вписан в окръжност, квадратът на неговата страна е равен на три пъти квадрата на радиуса на окръжността, или L2 = 3r2 – отговори Пачоли.
– Защо тъкмо тази теорема? – попита Леонардо, след като помисли малко.
– Защото от нея с помощта на откъса, който илюстрирам на черната дъска на картината – каза монахът, – получаваме числовото съотношение, обуславящо построяването с триъгълник и пергел на твърдия кристал в горната част, икосаедъра, противопоставен на твърдото тяло долу, нарисувано на преден план върху книгата ми, додекаедъра. Математическа алегория.
– С други думи?
– Математиката според диалога „Тимей“ на Платон – продължи францисканецът – е синтаксисът на света. В същата творба додекаедърът със своите петоъгълни стени е символ на квинтесенцията, духът на елементите, който изпълва материята, и така да се каже, е душата на Вселената. Исках да бъде изработен от дърво именно за да покажа нашия материален свят, в който е разпространен този дух, и го разположих върху моята затворена книга, представяща приложната математика. Но до моя том на картината е изобразена широко отворената книга на Евклид, която представя рационалната, спекулативна, теоретична математика. Служейки си с нея, математикът, в този случай аз самият, се връща към чистите идеи, дадени от константните числови съотношения и скрити във формите, които се разграничават от осезаемата реалност и които са представени тук от твърдия кристал, икосаедъра. Синтаксисът на света. Тройната осмоъгълност на икосаедъра е алюзия за Светата Троица и по този начин демиургът Платон се идентифицира със създателя Бог, единен и триединен за нас, християните. Следователно математиката, както казва древният философ, разкрива числовата структура на света, въз основа на която демиургът, използвайки чистите идеи, е създал всичко, което виждаме: четирите елемента и духа, който ги поддържа – онова, дето алхимиците и натурфилософите наричат именно квинтесенция.
– Ще имаме възможност да поговорим отново за това, ако останете задълго в града. Ясно е, че в манас тира вече са разбрали кой сте, щом ви канят да участвате в тайни събори по крайно неотложни въпроси броени дни след пристигането ви.
Францисканецът придоби сериозен вид. Затвори вратата на килията и после отново заговори, ала този път съвсем тихо:
– Маестро Леонардо, казвам го на вас, но ви моля да не отваряте дума за това пред никого. Тайният събор беше свързан с нещо много сериозно, което се случи тази сутрин в манастира. Извършено е прес тъпление в друга килия, която гледа към този коридор. Един събрат, Еджидио да Римини, който беше временен гост тук като мен, е бил намерен мъртъв в стаята си, прободен два пъти с нож от неизвестен посетител. Бил е нападнат в гръб, докато е влизал вътре. Убиецът запушил устата му и го намушкал, като по този начин го убил на място със силен удар с добре наточено острие в тила, в задната част на черепа...
– Седалището на душата...
– Какво казвате?
– Нищо – отвърна Леонардо. – Мислех си за това като малък, когато с моите приятели във Винчи се забавлявахме, докато измъчвахме гущерите или жабите. Ако пробиеш гръбначния мозък на жаба, тя умира веднага. По-бързо, отколкото би се случило, ако я пронижеш в сърцето или в която и да е друга част на тялото. По-късно при дисекцията на човешки тела наблюдавах нервите, които водят началото си от там. Не сърцето е седалището на сетивната душа, както казва Аристотел. И душата не е разпространена из цялото тяло, в противен случай нямаше всички нерви да се насочват към мозъка. Душата трябва да е някъде тук – каза той и посочи главата си.
– А anima mundi? Квинтесенцията не е ли разпръсната равномерно из цялата Вселена?
– Някъде повече, някъде по-малко.[24]
– За по-голяма сигурност – продължи Пачоли – убиецът му е нанесъл още един удар с ножа и му е преря зал югуларната вена. Имаме съмнение обаче, че убитият не е бил истински монах. Бил е мъж приблизително на моята възраст, доста силен. Убиецът е търсил нещо, килията му беше в пълен безпорядък, но онова, което аз намерих вътре...
– Претърсили сте я лично?
– Аз пръв видях трупа. По това време изследвах... Нямаше никакъв крясък, ала чух сгромолясването и шума, който вдигаше убиецът при тършуването из стаята. При първите звуци си помислих, че е един от тези обсебени монаси, дето се самобичуват, или от онези, на които заради халюциногенните треви, приемани с хляб и вода, им се привижда дяволът и си измислят, че участват в яростни битки... Понякога се случва в манастирите... Но после не успях да се концентрирам и реших да отида да помоля съседа си да се препира със своя сатана по-тихо. Излязох от килията си и видях убиеца в гръб, обаче след миг изчезна. Беше облечен с доминиканска одежда от необработен плат, по-къса от обичайната...
24
Препратка към „Божествена комедия“ („Рай“), Песен първа, стих 2–3: „...прониква във всемира тук и там / и силно или слабо го огрява“. Данте Алигиери, „Божествена комедия“, „Народна култура“, 1975, с. 293. – Б. пр.