– Изпратихме трупа в болницата „Оспедале Нуово“ – каза брат Лука. – Навярно някой вече го изследва. Ако побързате, все още можете да намерите нещо за рисуване.
5
За да стигне по-бързо от Порта Верчелина до Порта Романа, където се намираше болницата, измина един къс участък пеша, после се отправи към един лодкар, плати му и той го отведе веднага до задната страна на сградата, проектирана от Филарете преди няколко десетилетия. Водният път беше удобство, виеше се край цялата редица антични порти и позволяваше безпрепятственото преминаване на стоки и хора в града. Леонардо бе очарован преди всичко от системата от шлюзове, но той беше проектирал съвършен град на две нива: подземна част с мрежа от канали за търговския обмен и бързото придвижване с лодка и друга – така да се каже, на по-високо равнище, с широки и изцяло пешеходни улици и паркове, за да се избегнат струпванията на хора и къщи, движението на коне и техните нечистотии, които предизвикваха единствено бързото разпространение на чума и болести, причинени от лошата хигиена.
Беше изложил идеите си пред Сансеверино на една вечеря, но генералът го бе погледнал, сякаш беше чул прекрасна поема, в която се говореше за еднорози и хипогрифи. Честно казано, Леонардо знаеше много доб ре какъв бе проблемът му: понякога, изглежда, работеше за вечността, а вечността е твърде дълъг период от време. Неговите прекомерно скъпи проекти и с доста продължителен срок за изпълнение обикновено не будеха интерес у никого. Повечето хора бързат, искат да се наслаждават веднага на това, което съществува, „никой не живее за утре“, както гласеше един известен стих на Лоренцо Великолепни, светла му памет. Повече не посмя да говори с никого за своята подземна мрежа от канали за облекчаване на градския трафик, но всеки път когато минаваше с лодка по каналите, се връщаше към тази идея и колкото повече мислеше за нея, толкова по-добра му се струваше.
Той слезе на кея, заобиколи покрай стените на сградата и се яви в портиерната, където вече го поз наваха поради миналите му посещения на сеансите по анатомия, макар че отдавна не бе идвал. Сградата на Филарете беше с формата на кръст и външните стени обособяваха четири вътрешни двора. Той прекоси северозападния двор и се отправи към избите. Вратата беше затворена, затова почука. Отвори му Джулиано Марлиани, който бе облечен в някакъв вид одежда на монах от Ордена на просещите братя, ръкавите му бяха навити до лакътя, а ръцете – голи и изцапани.
– Леонардо... Да ти призная, много съм зает. Тук е капитанът на правосъдието[25]...
– Знам всичко за Еджидио да Римини. Затова съм тук. Може ли да вляза?
Марлиани отвори широко вратата. Леонардо влезе. На мраморната маса видя голото тяло, проснато по очи. Силен мъж на около петдесет години с телосложение на войник. До главата на трупа, от другата страна на масата, капитанът на правосъдието оглеждаше тила.
– Добър ден, месер Леонардо.
Леонардо отвърна на поздрава с жест с ръка.
– Ножът, или по-точно казано, стилетът е проникнал в гръбначния мозък между главния мозък и първия прешлен – поде Марлиани. – Този, който е нанесъл удара, може и да не е имал изключителна сила, ала със сигурност е притежавал познания в областта на анатомията. Някой като вас, месер Леонардо. Мъжът е умрял на място. Не е бил монах, вероятно е бил с фалшива самоличност. Но може би наистина е идвал от Римини. Вижте какво намерихме на врата му.
Марлиани подаде на Леонардо бронзов медальон, върху който той прочете под глава в профил: SIGISMVNDVS PANDVLFVS MALATESTA PAN F POLIORCITES ET SEMPER IMP INVICT.
– Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, син на Пандолфо, винаги непобедим обсадител и комендант – преведе Марлиани. – Poliorcites, Полиоркет, „обсадител на град“ – обясни той, – е бил прякорът на Деметрий, владетел на Македония от III в. пр.Хр. Гръцката титла, която приема за себе си Сиджизмондо Малатеста, по всяка вероятност загатва за неговия кръстоносен поход в Морея[26] преди трийсет години. Жертвата по онова време е била на двайсетина години. Това е още една улика, поради която би следвало да го считаме за един от участниците в похода. Възможно е впоследствие да е станал францисканец, но по-скоро бих изключил тази възможност, защото се е разхождал въоръжен с турски ятаган, древен модел, различен от тези на албанските стратиоти, които сега се бият срещу французите. Това е друга улика. Освен това... – Марлиани му показа дълъг белег на левия хълбок на мъртвия и додаде: – Тази рана от остро оръжие е от много отдавна.
25
Длъжност в Италия от Средновековието до XIX в. Капитанът на правосъдието е бил началник на полицията и отговорник за законовото управление на града, неговата отбрана и обществения ред. – Б. пр.
26
Венециански топоним за полуостров Пелопонес и едноименно деспотство (1308–1453). – Б. пр.